От много време исках да направя нещо за себе си, място, на което да мога да кажа това, което мисля, чувствам, това, за което мечтая, какво сънувам…
Когато стартира времето на блоговете, живота ми съвсем не беше това, което исках да бъде. Болката, тъгата, разочарованието и страданието през всичките изминали години ме бяха обгърнали и това бе единственото нещо което можех да кажа за себе си и живота си. А не това бе нещото, което исках да разкажа на света, не това исках да споделя с хората, който съвсем нормално, са минали по дали подобен, дали по–лек път, няма значение. Много автори, голяма част от филмите, новините, вестници, списания и т.н. пишат за тъгата на хората, болката по целия свят, битки, войни, сълзи, ярост, издевателства… и все пак аз вярвах, че не това е нещата за които някой ден ще пиша. Това е и причината, до сега да не публикувам нищо в тази част.
След всичките години на надежда, вяра, и на моменти отчаяние, мисля че точно това е момента в, който мога да кажа на целия свят, без преструвки, без задръжки, без страх, че съм най-щастливата жена на света

А защо това е така?

В един объркан, динамичен и не толкова прекрасен ден, но все пак поредния петък, в който се събудих и все още бях жива, макар и само чисто физически, отидох на работа, прекарах 9 часа в офиса, предимно занимавайки се с безинтересни неща, прибрах се у дома, не като повечето хора излизащи в петък вечер, и отново седнах пред компютъра си. За съжаление, последните години, той ми бе най-верния другар, в добро и лошо …

Страница: « 1 2 3 Всички страници »

Pages: 1 2 3

Етикети/Тагове: Истински истории, жени, любов, мъже, отношения