Две години лъжи
Анонимен: Това което не казах, но сега ще споделя тук, не променя обаче неговото лицемерие. Ето и продължението на Разбити илюзии:
Бях напълно откровена и честна с него. Не исках да ме чака, нито да има надежди, че ще се съберем. Не съм молила за това. Той бе този, който поиска да продължим да се виждаме и да бъдем поне за малко заедно. И докато бяхме заедно, аз се влюбвах все повече. А това, че той се чувстваше все по-сигурен в моите чувства, започна да го отблъсква. Когато казах „обичам те“ обаче, бях отхвърлена, въпреки че бяхме заедно до тогава. Той вече не искаше връзка с мен … не и такава, каквато бе искал до тогава.
Въпреки това, „с типичния идеализъм на влюбена жена, граничещ с мазохизъм избрах да съм с него“. Знаейки, че вече не ме желае така. Защо той обаче се съгласи на този вариант – вече не знам.
Ето тук започна цялото лицемерие. Моя приятелка имаше страхотни проблеми с приятеля си и с него отидохме при нея. Тя изля душата и болката си пред нас и докато това се случваше, аз видях той как я гледаше. На следващия ден, когато се чух с нея й казах, че той ще се влюби в нея, че погледа който видях вчера е онзи поглед, с който той ме гледаше преди. Тя се притесни, защото нито си падаше по него, нито отношенията ни бяха толкова повърхностни, за да направи каквото и да е с него. Няколко часа след като й казах това, той й се обади. Притеснен как е, дали няма нужда от нещо… Тя ми се обади потресена от случилото се, защото съвсем не мислеше, че това което й казвам е възможно. Естествено, той си спести тази малка подробност, че се е интересувал от нейното състояние и се е обадил. Обикновено питаше мен … вече не. Това бе първия случай. Започнаха да си говорят на ICQ и докато аз чаках с часове на мен да ми отговори, с нея водеше разговори за какво ли не, по същото време, когато аз питам нещо и отговор получавам след 30-40 минути. Стисках зъби и се надявах, че това ще му мине. Но за съжаление, след като при нея удари на камък, продължи да търси контакти с други жени.
Дните минаваха бавно и с всеки ден го усещах все по-отдалечен и това ме побъркваше. А това като по учебник, на мен ми действаше вкопчващо все повече в него. След няколко такива месеца започна да получава много СМС-и, да се държи още по-резервирано и да излиза навън или да се мести в друга стая за да говори по телефона. Все по-изнервен ставаше, като го питам какво се случва. От питане на питане, успях да разбера, че това е само приятелка… Много убедителен, му повярвах, като все пак помолих да е честен, и ако не желае да е с мен, по-добре да не сме заедно, а не да се лъжем. От другата страна ме гледаше влюбено, убеждавайки ме, че няма нищо. Казваше ми „обичам те“, но аз не знаех дали иска на мен да го каже …
Отидохме на море следващото лято. И както твърдеше, че вече не се вижда с други „приятелки“, пак се почна с СМС-ите. Секса ставаше все по-еднообразно скучен и дори като задължение. Така след още няколко месеца, започнаха все по-чести сбирки на форума, който обитаваше и така ревностно защитаваше като своя територия. Не можех да седя и нищо да не направя. Когато посетих въпросния форума, ми стана ясно, защо толкова много държи да не присъствам на големите сбирки. Имаше няколко момичета, с които си бяха заформили приятни шеговити теми. А в края на годината, когато имах страхотна нужда от неговата помощ – трябваше да пиша курсова работа на тема, която бе част от работата му. Когато го помолих да дойде да ми помогне, той каза че има среща с хора от форума му и не може да я отложи (след няколко месеца разбрах и защо). Оказа се, че среща на форума няма … но и не дойде тази вечер. На следващия ден се появи, ни лук ял, ни лук мирисал.
Все още не знаех какво точно става, само предполагах, но знаех, че скоро ще разбера.
Дни след нова година, мистерията продължаваше. Уикендите не искаше да оставам при него, а когато се приберях, той вече беше излязъл. На мен казваше, че е уморен и ще поспи. Започна да ползва и скайп, като за това разбрах няколко месеца по-късно. Единия уикенд, докато седях на компютъра му, въпросната мистериозна форумска дама, му писа точно на скайп. Онемях. Използваха същите обръщения, както той ме наричаше „слънце“. Може би ако с поглед можеше да се убива, то той щеше да е отдавна в ада.
Страница: « 1 2 Всички страници »
Pages: 1 2
Етикети/Тагове: истински истории, лъжа, мъже и жени, отношения
Мило момиче,“приятелят“ ти е абсолютен глупак.Колко много мъже жадуват за „ОБИЧАМ ТЕ“,стига да е искренно,и ще те носят на ръце като принцеса….
Но в живота,за съжаление, често така се получава…..обичаш,а той/тя се стремят към друго….
Ми кофти работа, ама и тоя си е помак.А ти като видя ,че те гони уикендите и т.н. не се ли сети, че требе да вазираш?
Приятелят ти е нагъл лицемер. Можеш само да си щастлива, че нямаш деца от него. Жалкото е, че 90% от мъжете са такива.
Мила, съжалявам че е трябвало да преживееш това. Наистина. Не бих го пожелала е на най-върлия си враг.Казвам го защото преди време ми се случи същото. Сякаш аз съм писала това, но само като факти. Аз не бих могла да го напиша безпристрастно като теб, без болката и яростта. Надяввам се колкото се може по скоро да се оттърсиш, както и да попаднеш сред хора- истински.
Благодаря Ви на всички за подкрепата. Миналото е минало, мястото му е точно там. Твърде дълго имаше ярост, болка, омраза … Сега дори и да го видя, не бих го удостоила с поглед и предпочитам да не го срещам. Отърсила съм отдавна, и след като вече съм,реших, че мога да го споделя.
@аа – дали съм се сетила – аз знаех …, просто силно се надявах и вярвах, че ще спре и ще се промени. Но като се замисля, явно е наследствено и това.
Момиче, ти си много зле. Защо си го търпяла тоя смешник толкова време, като и ти не си си вярвала, че нещо ще се промени към добро. Да го беше сритала максимално бързо и да не си трупаш главоболия.
Какво стана? Сигурно си го зарязала вече. Ако си силна ще го преживееш. Няма смисъл да очакваш да се върне. Ще си намериш друг, който да те цени. И внимателно с приятелките! Не го запознавай с такива, които имат проблеми. Да им се чудиш на тези мъже?
@Пешо, любовта е сляпа … за това говорят дори старите притчи … Силно вярвах, че той ще спре, силно вярвах, че той не е поредния плейбой, който не може само с една жена, или поне ще е достатъчно умен, за да го прикрие подобаващо.
@Диди – По-горе в коментара съм написала, това е минала история, която отдавна не е част от живота ми. Погребала съм и мъжа за който става въпрос, макар и не в буквалния смисъл. Вярвам, че има Господ на този свят, който не забравя, а само забавя.
Живея в смирение и съм по-щастлива, дори от най-смелите си мечти. Просто това да вярваш, че някъде там се намира човека за теб, не е просто надежда … Чудеса се случват, стига да искате да повярвате в тях.
В живота си срещаме много фалшиви хора, но това се допуска по една причина – когато срещнем Истинският до Го познаем!
Oтнема една минута да харесаш някой, един час да го заобичаш, но един цял живот не стига да го забравиш.
Няма такова нещо, като случайни срещи.
истината е, че много трудно се затварят такива рани… не приемай вътрешно /като съвет/ упреците защо това, защо онова… когато човек обича, прави чудеса от героизъм или пък чудеса от безумия… може би затова са и истинските приятели- да те насочат в правилния коловоз ако нещата „дерайлират“ пред очите ти а ти си сляп/сляпа за очевадното…в такъв случай дори пак гледам положителното- пожелавам и на теб- поне с този човек когато сте били „на върха“ си научила да обичаш и да знаеш що е то и има ли „почва“ при хората – усмихни се на безценния си опит и намери сродна душа
мили дами никои не ви е виновен за това че правите грешен избор и търсите чувства там където има само забавления самозаблудата е велико състояние но не забравяите че сами влизате в нея готиния тип просто я подържа
И също така, ако вrждате, че лизингcj на един мъж изтича, просто се огледайте за нов договор, а не предоговаряйте отново и отново стара машина.