Разбити илюзии
Анонимен: Здравейте. Много ми харесаха Вашите истории и мисля, че тук е мястото да споделя моята. Това е една история, която ми се случи преди няколко години. Смятам, че е време е да се отърся от случилото се, както и спомена за упоменатия човек. Затова Ви Благодаря за тази възможност.
Запознахме се в един от сайтовете за запознанства. Наложи се да изляза и затова много бързо разменихме ICQ-тата, за да продължим разговора. След няколко дни се засякохме онлайн и от приказка на приказка, аз предложих да се видим на кафе.
Това, което ми допадна бе, че нито поиска снимки, нито се интересуваше каква ми е външността, просто разговора беше приятен.
Не мина много и се видяхме. Беше лято, топло, приятно и отпускащо време. Имахме среща в пицария. Бях там навреме, но не бързах да поръчам нищо за себе си. Нямах представа от човека, който ще дойде, дали ще бъде достатъчно добра компания за повече от едно кафе. Чаках, чаках и след 20 минути закъснение връхлетя младеж с бойна стъпка и букет. Това бе впечатляващо. Да купиш букет за 1-ва среща, на жена, която дори не си виждал … и си имал съвсем кратък контакт по интернет, наистина ме трогна. Срещата мина чудесно, с много разговори, без каквито и да е намеци за интимност – като по учебник. Той ме изпрати дори до дома ми.
Продължихме да говорим и не след дълго той ме покани на среща. В очите му виждах блясък, пламък, жизненост и може би любов … Аз от своя страна, определено бях много силно привлечена и дори имаше големи шансове да се влюбя. Но в сърцето ми имаше все още някой. Някой, който ми даваше само напразни надежди …
След първата му целувка се почувствах като в рая, гледайки звездите, в обятията му, устните ми горяха. Не исках да спира и в същото време исках това да е другия. Не исках да лъжа този прекрасен човек, който ме накара да се чувствам като ученичка. Реших, че преди да продължим каквито и да е отношения, трябва да съм откровена. Да му кажа, че независимо че в живота ми няма друг, то има в сърцето ми. Не исках да лъжа, не исках да съм лицемер, и с огромна болка предпочетох да бъда искрена сега, от колкото лицемерна в отношенията си с него. Заболя го. А неговата болка бе моето мъчение. Докато прекратявах връзка, която бе още в зародиш, аз се влюбих… Влюбих се в неговата емоционалност, в неговия дух, силата и … Влюбих се в единствения човек, който някога ми бе писал любовни писма – не едно, не две, не три. Човек, който бе готов дори за малко, да бъде с мен. Човек, който желаех, но ме беше страх да поискам да бъда с него.
Четях писмата му по няколко пъти на ден, разплаквах се на 2-рата дума и исках да изтръгна другия от сърцето си, за да го отдам изцяло на този, който го заслужаваше.
Така изминаха 3 месеца, в които бях като прелетна птица, между мечтата за единия и любовта на другия. Три месеца, през които разбрах какво искам от живота си и с кой да го споделя. Готова, да дам душата и сърцето си със същата сила, с която до сега той ме желаеше и ме даряваше.
Уви … тези три месеца бяха твърде много за него и любовта му се бе изпарила. Когато поисках да бъдем заедно, в истинския смисъл на думата, така както той го искаше до сега, получих отговор, че вече не ме обича по същия начин и не може да ми даде вече тази връзка, на която е бил готов преди.
Не казвам, че нямам вина за това, че той се отказа от мен … Давам си сметка само, че ако неговата любов бе толкова силна, щеше ли да се изпари за съвсем кратко време …
Продължението: Две години лъжи
Етикети/Тагове: жени, истински истории, любов, мъже, отношения
всичко в тоя скапан живот е преходно….любовта също…всъшност любовта не съществува..има сексуално привличане,лична амбиция,засегнато его и силно себелюбие…,но любов няма…всичко е плод на писателите и поетите романтици..
„скапан живот“ може би е правилно определение за живота, доколкото живота не е приятно място. Но останалите неща мисля, че е редно да се кажат по следния начин:
там където „има сексуално привличане,лична амбиция,засегнато его и силно себелюбие…“, то там няма любов.
А любовта съществува. За нещастие, много хора се заблуждаваме и се задоволяваме само с нейни евтини подобия :’( .
Здравей! Не мога да остана равнодушна към току-що прочетеното, тъй като неотдавна преживях същото…само че в обратния вариант. Запознахме се, всичко тръгна като по учебник…и точно,когато повярвах,че този път ще е истинският…той ми призна,че не е забравил ученическата си любов и понеже виждал какъв прекрасен човек съм, бил длъжен да бъде честен с мен…не искал да ме нарани…Само че беше късно. И аз с типичния идеализъм на влюбена жена, граничещ с мазохизъм избрах да съм с него. Въпреки всичко. Въпреки болката от това да знам, че всеки тъжен и отнесен поглед не беше предназначен за мен…
….
Извинявай,малко се отплеснах, мисълта ми беше, че в такива ситуации е много трудно да класифицираш нещата като „правилни“ или „погрешни“. Но може би твоят човек просто е имал по-силна воля и инстинкт за самосъхранение. Иначе боли…много.
Поздрави и успех!
И следващия път като срещнеш любовта…моля те, не я изпускай с лека ръка!
Може би е бил прекалено горд и със засегнато самолюбие за да бъде втора цигулка. Представяш ли си в ситуацията, в която си го поставила- ще бъда твоя само ако другият не ме иска! Как ще има себеуважение след това този човек! Като е видял колко си нерешителна и не знаеш какво искаш, естествено е да се оттегли, нали утре може да ти щукне нещо друго!
Глупости – Има любов! Тъпо е да отрича човек нещо, което не е виждал и не познава. То така ескимосите веднага ще отрекат крокодилите примерно, щото не са им в естествената среда. Но това едва ли ще им повлияе на самите крокодили да и съществуват
))
Здравейте на всички и Благодаря за коментарите.
Не търся съчуствие, имах нужда да споделя случилото се.
Както Bayleis е казала: „И аз с типичния идеализъм на влюбена жена, граничещ с мазохизъм избрах да съм с него“ …
Може би е редно да споделя и продължението на историята, тъй като то е далеч по-неприятната част от нашите взаимоотношения.
Хайде,сподели го!
Ако искаш ми пиши на личен (ще бъде публикуван, ако Bayleis е съгласна)
@Bayleis: Продължението на историята ще бъде публикувано, надявам се до края на седмицата.
Едит от Администратора: Моля, пишете на кирилица. Благодаря предварително.
Защо си мислиш, че 3 месеца са малко? Само за секунди, когато си му казала, че прекратяваш връзката, в него се е пречупила тръпката, любовта или това, което е изпитвал. Не може да искаш от един човек да ти чака кефа, ами ако никога не беше решила да, че искаш да си с него? Той трябваше вечно да те чака ли?
ооо, имало и продължение … ще го чакам.
АМИ,ПРАВИЛНА ПОСТЪПКА ОТ НЕГОВА СТРАНА-3 МЕСЕЦА Е ЧАКАЛ КАТО 2-РА ЦИГУЛКА,ТЯ СЯКАШ ИМАЛА ЧУВАЛ СЪС ЗЛАТО МЕЖДУ КРАКАТА СИ…..
@rumi: Не съм искала нито да ме чака, нито нищо. Бях откровена. Това дали и какво се е пречупило, бе редно да ми го каже, не да ме лъже след това още 2 години. Това, че аз се влюбих, не означаваше, че трябва да имаме връзка, можеше просто да е откровен.
@BERG: Не ме е чакал, нито съм давала надежди. Не съм искала това от него. Казах му, че съм влюбена, но той не каза че вече не е … а ме разиграваше. Както и да е, заради това че бях човек, ми донесе много болка.
Нормално е ,че той се е променил…3 месеца не са малко време..помисли си той как се е чувствал..какви мисли са му минавали през главата…Трябва да се научим поне за миг да се поставяме не мястото на другите..и тогава бихме избегнали много грешки…:)
Не се ли научихте да лъжете, за важните неща никога не казвайте истината. Истината боли !!! Лъжата поправя грешките или поне ти дава време да промениш истината !!!
…………………………………………………………………
# # 5 izi Says:
февруари 8th, 2008 at 1:17 am
Глупости – Има любов! Тъпо е да отрича човек нещо, което не е виждал и не познава. То така ескимосите веднага ще отрекат крокодилите примерно, щото не са им в естествената среда. Но това едва ли ще им повлияе на самите крокодили да и съществуват
))
Отговор: Да не цитирам великите философи, но е казано: Съществува само това, което пряко или косвено се отразява на живота ни.
Павка, като нищо не разбираш по-добре не говори глупости. Ясно ни е, че ти само за …. мислиш, но не говори от името на всички. С извинение много сш прост
„Ако обичаш някого, пусни го на свобода. Ако той се върне, завинаги е твой. Ако не се върне, значи никога не е бил“.
Това, че един човек се е променил, означава ли, че трябва да започне да лицемерства, да лъже и да кара другия да страда? Не мисля … Редно е да подходи подобаващо, и с риск дори да нараниш човек, когато го отхвърлиш, е по-добре, отколкото да го караш години после да страда, заради егоцентризма на някой?
Диди, тези фрази си ги пишехме още време оно … в лексикони и т.н. … но ако си била на моето място, влюбена и жадуваща за този човек, едва ли щеше да ти е лесно да го направиш това.
А любов има, има и още как … но за да го разберете, трябва да сте готови да я посрещнете.
Да наистина е така,но исках да ти подскажа,че няма смисъл да страдаш.Дори е по-добре че ти е казал.Извини ме, но може ли смяташ че не съм на твоя страна?Просто всички жени сме по-емоционални,по- отговорни,по- смели в решенията си от мъжете.Хайде успех!
glei sq … picha si e napulno prav da otkaje … zna4i toi e pravil vsi4ko za teb. Daval e vsi4ko ot sebe si za da ste zaedno kato v zamqna e o4akval da polu4i pone malko ot tova koeto ti polu4avash . nekazvam 4e i ti si vinovna bebs
tva si e tvoq rabota kakvo she praish i s koi da si . no nemoje da neznaesh dali iskash nqkoi .. ili go iskash ili ne go iskash ( otnasq se za pi4a ot sre6tata kakto i za toq v surceto ti ) nemislq 4e toi bi bil tolkova glupav 4e da se otdade na zagubena kalza. Puk i sled kato sa minali 3 meseca … mn ne6ta sa se promenili … O4I KOITO NE SE VIJDAT SE ZABRAVQT 
@милиони, те са се виждали през това време. Освен това и тя е отвръщала на чувствата му, с единствената разлика, че е била откровена с него…
Изпаряването на любовта е нормално проявление на страха, че току виж някой сметнал, че си смотан и си се прецакал. Ако си уверен човек, не ти пука от мнението на другите и даваш напред. Ако искаш някого, бориш се за него, а не се държиш като смухъл
И понеже това е типичното женско мислене, чест му прави на един конкретен мъж, който видях да се бори със зъби и нокти за жената, която обича. И си я получи, че и със сметана 