Тогава, след няколко часов разговор, той ми разказа “цялата” история. Че тя е грозновата девойка, която дори е девствена, но пък е много готин човек. Че е влюбена в него, но той й е казал за мен и между тях няма нищо повече от приятелство… (интересно как на човек, към който не изпитваш интимни пориви подаряваш еротично бельо за нова година, или огромен букет за именния й ден, на който е бил, когато ме излъга, че е с хора от форума)…
Преглътнах и това. Много е, може би още при първата случка трябваше да си тръгна и да не се обърна, а не да търпя всички лъжи и лицемерие. Но вярвах, че може би истински ме обича (или ми се е искало).
Последваха още три случая с лъжи, които са ми известни: Единия - отказа да дойде с мен и колегите ми в за 2 дни извън София с претекст, че имал много работа, а и не му се ходило никъде сега. Когато се върнах, се оказа, че решил да отиде да си вземе зарядното от Копривщица, където бяхме преди 2 седмици заедно там. Вече се сещате с кой - грозновата девойка … Втория: на 8-ми март и бе пратил по куриер огромен букет, след като вече твърдеше, че не си говорят. И последния - най-случайно се оказал пред нейния офис с кутия бонбони от моите любими. Предната вечер му казах къде могат да се намерят. С цялата си наглост, беше купил и на мен и вечерта доволен ми ги подари.
След всичко казано накратко, предполагам вече отегчително за Вас, мога да кажа само едно нещо в заключение: Там където има лъжа, няма как да просъществува любов. Дори и да простиш един път, с това няма да се променят нещата. Не искам съчувствие. За всичко случило се вина имам аз, че исках да бъда с този човек, вярвах, че можем да сме заедно и щастливи, но за щастие, мъките свършиха и така е най-добре за мен.
Страница: « 1 2 Всички страници »
Pages: 1 2
Тагове: истински истории, лъжа, мъже и жени, отношения
9 Коментара за "Две години лъжи"
февруари 12th, 2008 at 5:04 pm
Мило момиче,”приятелят” ти е абсолютен глупак.Колко много мъже жадуват за “ОБИЧАМ ТЕ”,стига да е искренно,и ще те носят на ръце като принцеса….
Но в живота,за съжаление, често така се получава…..обичаш,а той/тя се стремят към друго….
февруари 15th, 2008 at 12:35 pm
Ми кофти работа, ама и тоя си е помак.А ти като видя ,че те гони уикендите и т.н. не се ли сети, че требе да вазираш?
февруари 15th, 2008 at 2:29 pm
Приятелят ти е нагъл лицемер. Можеш само да си щастлива, че нямаш деца от него. Жалкото е, че 90% от мъжете са такива.
февруари 16th, 2008 at 6:23 pm
Мила, съжалявам че е трябвало да преживееш това. Наистина. Не бих го пожелала е на най-върлия си враг.Казвам го защото преди време ми се случи същото. Сякаш аз съм писала това, но само като факти. Аз не бих могла да го напиша безпристрастно като теб, без болката и яростта. Надяввам се колкото се може по скоро да се оттърсиш, както и да попаднеш сред хора- истински.
февруари 21st, 2008 at 4:32 pm
Благодаря Ви на всички за подкрепата. Миналото е минало, мястото му е точно там. Твърде дълго имаше ярост, болка, омраза … Сега дори и да го видя, не бих го удостоила с поглед и предпочитам да не го срещам. Отърсила съм отдавна, и след като вече съм,реших, че мога да го споделя.
@аа - дали съм се сетила - аз знаех …, просто силно се надявах и вярвах, че ще спре и ще се промени. Но като се замисля, явно е наследствено и това.
март 29th, 2008 at 8:19 am
Момиче, ти си много зле. Защо си го търпяла тоя смешник толкова време, като и ти не си си вярвала, че нещо ще се промени към добро. Да го беше сритала максимално бързо и да не си трупаш главоболия.
юни 14th, 2008 at 1:40 pm
Какво стана? Сигурно си го зарязала вече. Ако си силна ще го преживееш. Няма смисъл да очакваш да се върне. Ще си намериш друг, който да те цени. И внимателно с приятелките! Не го запознавай с такива, които имат проблеми. Да им се чудиш на тези мъже?
юни 14th, 2008 at 6:41 pm
@Пешо, любовта е сляпа … за това говорят дори старите притчи … Силно вярвах, че той ще спре, силно вярвах, че той не е поредния плейбой, който не може само с една жена, или поне ще е достатъчно умен, за да го прикрие подобаващо.
@Диди - По-горе в коментара съм написала, това е минала история, която отдавна не е част от живота ми. Погребала съм и мъжа за който става въпрос, макар и не в буквалния смисъл. Вярвам, че има Господ на този свят, който не забравя, а само забавя.
Живея в смирение и съм по-щастлива, дори от най-смелите си мечти. Просто това да вярваш, че някъде там се намира човека за теб, не е просто надежда … Чудеса се случват, стига да искате да повярвате в тях.
ноември 24th, 2008 at 8:11 am
В живота си срещаме много фалшиви хора, но това се допуска по една причина - когато срещнем Истинският до Го познаем!
Oтнема една минута да харесаш някой, един час да го заобичаш, но един цял живот не стига да го забравиш.
Няма такова нещо, като случайни срещи.