Не казвам, че нямам приятели, не казвам, че няма с кой да изляза, но вече бях уморена от това да излизам „на сила” без това да ми доставя и минута удоволствие, без да има поне една причина, различна от това, че все още дишам. С голяма част от приятелите ми се виждам често, и това всеки път да обсъждаме едно и също, или сходни теми вече ме бе уморило. Затова се чудех какво да направя за себе си, за да променя поне мъничко поредния безсмислен ден от живота си… Всъщност днес е 30-тия ден от както живота ми бе не път да е изпълнен не с надежда, не с вяра, не с любов, не с мечти, а с невероятното усещане да си щастлив! Е, тогава съвсем дори и не предполагах за това, което ще стане няколко дни по-късно.
Точно седмица по-късно, се срещнахме за първи път, не бяхме само двамата, но определено след няколкото часа прекарани в неговата компания, той успя да влезе под кожата ми, бавно и стремително, след всяка дума, жест, усмивка … Може би съм малко старомодна, или просто имах желание да се оставя да бъда жена, без да поемам инициативата за каквото и да е, исках да се видим отново, исках да продължим да разговаряме, да се усмихвам, да се радвам на мига. Тогава, той ме покани на среща …
Денят беше 1-ви Февруари, ден който никога няма да забравя, денят който промени живота ми в посока, която не съм и мечтала.
Дали съм мечтател – НЕПОПРАВИМ. Винаги съм искала да мога да кажа на любимия човек в очите, това което изпитвам, начина по който ме кара да се чувствам, без страх че нещата ще се променят, че това ще се приеме за слабост, без преструвки, без отчаяние, без лицемерие, без да ме е страх от лъжи. Романтик – мисля, че е твърде слабо казано, но въпреки това се доближава поне малко до моята натура.

Страница: « 1 2 3 Всички страници »

Pages: 1 2 3

Етикети/Тагове: Истински истории, жени, любов, мъже, отношения