Сигурна съм, че поне 80% от родителите, са се сблъсквали с детските истерии и тръшкане, мръкането и инатенето, особено в ранна детска възраст, между година и половина и 3-4 годишна възраст.
Това е основната характеристика от поведението на децата в бебешки пубертет. Но справянето, особено при ангажирани родители или пък по-нетърпеливи, в един момент се превръща в невъзможно.
Хубавата новина е, че има начин и с това да се справим, при това изпитан.
Наистина е много трудно и се издържи на детско мрънкане и тръшкане, когато детето си навие нещо и всячески се опитва да го постигне.
Но когато нещата които иска, не отговарят на нашите възможности, било то по средства, да си ги позволим, или пък прекалена претрупаност от много и много неща, също и забранени храни, които не желаете да давате, трябва да бъдете твърди. Не е нужно да се карате, нито да повишавате тон, или пък да се стига до петопръстна разправа.
Решението е много лесно, стига да успеете да устоите няколко дни на този режим:
Всеки път, когато детето поиска нещо, не по начина, който сте го учили, например, вместо да ви помоли, че иска нещо, започва да мрънка, а вие дори не успявате да разберете какво иска, или пък да крещи, само защото така е решило, че ще го чуете – попитайте го спокойно какво иска. Ако не ви отговори, игнорирайте го. Правете се, че не го чувате и спрете да му обръщате внимание.
Ще помрънка, 10-15 минути, по-упоритите може и повече от час да мрънкат. Но накрая ще спре, или ще се опита да намери друг начин да го постигне, който отговаря на вашето психическо равновесие.
Докато мрънка и се тръшка, може да мине през няколко неща за които прави драмата. От типа на, започва да крещи, защото иска бонбон, вие не желаете да давате вече 5-ти бонбон, обяснявате му, но то почва още повече да мрънка и крещи. След 5 минути невнимание от ваша страна, може да продължи крещенето с „Искам сок, определена играчка, навън, друга храна“, и тук е момента да продължите, да не обръщате внимание. След още 5-10 минути ще смени репертоара отново и накрая, ако сте достатъчно упорити, и то не успее да ви надвие, ще може спокойно да дойде при вас и да ви поиска нещото с нормален тон.
Не казвам, просто да го игнорирате. Опитайте се, не повече от 2 пъти в началото да го попитате спокойно, какво иска, да му обясните, че тона и начина за да получи нещо са приетите от семейството ви, например: Мамо, може ли …, мамо, моля те …, но не и с крясък или мрънкане.
Тогава имате право да го оставите да мрънка.
Дори може да го помолите, да отиде в другата стая да мрънка, за да не ви пречи
Дали ще го направи, може би, може сами да разберете, като опитате.
След няколко пъти подобно поведение от ваша страна, в което детето осъзнае, че това не е само еднократен отказ на мама/тати, времето за мрънкане ще намалява, ще намали и честотата на подобни начини за постигане на нещо, и ще стигнете го няколко пъти в месеца, а може и по-рядко.
Въпроса е наистина да покажете постоянство, което вдъхва на детето сигурност.
Не днес, може да стане с мрънкане, утре не, после пак да стане с мрънкане.
Решите ли да откажете детето от даден вреден навик, това зависи само от вашето постоянство.
Няма невъзпитани и глезени деца, има непостоянни родители.
Преди да клеймосате детето си с някой подобен етикет, помислете за вашето поведение. То е в основата на всичко, което се случва с детето.
Много е трудно, съгласна съм, особено, когато майката е на работа, и след като вземе детето я чакат купища задачи за кратко време. Нямате сили да слушате мрънкане, тръшкане, готови сте да позволите всичко, само за минутки спокойствие.
Но, сами си вкарвате автогол. Детето сега е малко, и се замислете, какво ви чака, ако не изкорените такова поведение докато е още рано!
Надявам се, да съм била полезна.
При мен нещата се случваха точно по описания начин, и се решиха също по него.
Дали е правилно, или грешно, не съм човека, който да го каже, но споделям опита си, и резултата, който виждам.
И ми харесва!

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, развитие на детето