Страх от оставяне в детски парти клуб

Страх от оставяне в детски парти клубСлед последния опит да оставим малката на детско клубче, дори за половин час, се сблъскахме с нежелание и рев от нейна страна.
А като малка, от 10 месечна съм я водила на детски парти клуб и дори не се сещаше за мен.
Това поведение се появи след като започна да ходи на детска ясла.
Въпреки, че в яслата се адаптира за една седмица, после нямаше проблем и с оставянето да спи, след като няколко пъти искахме да я заведем на детски клуб, опита ни срещна голяма съпротива.
Само по себе си клубчето я привлича, но иска да останем с нея вътре. Отказва да остане сама, дори и да има две каки, които се занимават с нея, или пък много деца, както в яслата.
Само като ни изгуби от поглед и истерията започва.
Затова, на последния детски рожден ден, останах при нея и един час стоях там, тя беше около мен и се забавляваше. Но иска да вижда мама.
Изненадата ми обаче беше голяма, когато след час и половина, тя се бе адаптирала толкова добре, че съвсем бе забравила за мен. Можех да се скрия и да я наблюдавам, за да видя какво ще направи и всичко беше наред. А след два часа, дори не искаше да си тръгва …
Удължиха партито, тъй като и останалите деца много се забавляваха, и малкото ми мишле пощуря на воля.
След този случай се замислих, че е добре да предвидя 3 часа за партито по случай наближаващия й рожден ден.
Така освен, че ще има време да се адаптира, ще се позабавляваме без да бързаме.
Точно това ме накара да е замисля за това, как в детските парти клубчета организират партитата.
Един час игра, после почерпката на децата и неусетно минали 2 часа. Реално децата се забавляват не повече от час, тъй като много от тях също имат нужда от повече време за адаптация, но това е друга тема.

Вие имали ли сте такъв проблем с оставяне на детето си в клубчето? Кога се появи, винаги ли го е имало този проблем и как сте се справили? След колко време отшумя този „страх“, ако може да се нарече така – страх, да не го оставиш там може би …?
Очакват ни 6-7 рождени дни следващия месец и от сега се настройвам, че ще се забавлявам с нея, вътре в детския кът :)

Етикети/Тагове: , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
10 февруари 2010, категория Майчинство и отглеждане.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

3 Коментара по "Страх от оставяне в детски парти клуб"

  1. Бояна Андреева казва:

    Здравей,Милена.
    И аз съм се сблъсквала и все още се сблъсквам със същия проблем.В нашия случай нещата бяха още по-зле,защото преди детската ясла дъщеря ми нямаше възможност да общува много с други деца.Когато сме излизали с приятели на заведение с детски кът,първите час,час и половина дори в детския кът трябваше да са под надзора на родител.Иначе заставаше до мен на масата и не мърдаше.Сега вече е на четири години,ходи на градина,но първоначалният страх не е отшумял.Просто периода на адаптация е малко по-кратък.Последно ходихме на рожден ден на едно момиченце от нейната група и едва успях да я придумам да отиде при аниматорката,след това(дали,защото е сред познатата среда на другарчетата от групата) доста бързо се адаптира,накрая естествено трябваше да я придумвам да си тръгваме :) .Предполагам,че страхът на децата идва от непознатата обстановка от една страна,а от друга с новите деца,които среща-не се знае какво да очаква от тях.Доста от децата са агресивни,а дъщеричката ми не успява да се пази и предпочита да избяга и да се скрие.Надявам се с времето да успее да привикне,но и за мен този момент е все още в бъдеще неопределено :)

  2. Таня Пеева казва:

    Здравей, Милена. Аз също реших веднъж да пробвам да оставя дъщеря ми, която е на 1 година, в детски клуб за малко, като идеята беше да се скрия и да я наблюдавам как ще се държи. Заедно с една друга мама заведохме децата в клуба, който по това време беше празен. Още щом се скрих от полезрението на дъщеря ми, тя се разрева и не се успокои, докато не ме видя отново, че съм там и не се гушна в краката ми. През целия един час, който прекарахме в клуба, тя обикаляше напред-назад, но без да ме изпуска от поглед и периодично идваше да се гушка в мен. Милата, сигурно си помисли, че ще я изоставя там… Освен това вечерта много плака, преди да заспи, и въпреки че ходих на няколко пъти да я утешавам, заспа много трудно, а по принцип вече нямахме проблем със заспиването. Слава богу, на другия ден явно беше забравила преживяното.
    Месец след тази случка ни поканиха на рожден ден на едно 4-годишно детенце в детски клуб и за мое най-голямо учудване тя много бързо се адаптира в обстановката и свикна с другите деца, които бяха по-големи от нея. Е, пак поглеждаше към масата, където бяхме седнали с останалите родители, за да се увери, че съм там, но нямаше нищо общо с първия път. Предполагам, че различното й поведение се дължеше на факта, че имаше повече деца и музикална програма, а и още от самото начало разбра, че и ние с баща й ще сме там и няма да оставим сама.

  3. Милена казва:

    Таня, напълно познато ми е, с тази разлика, че тя ходеше по клубчета още от 10 месечна и нямаше проблеми и от както тръгна на ясла, се появи този „страх“, да не би да я оставя. Знам, че ще отмине, нормално е, децата се променят толкова бързо и неочаквано, че на моменти се плаша :)
    На всичко отгоре кучешките още не са избили и определено на моменти се усеща нейната нервност.

Остави мнение/коментар









Warning: Invalid argument supplied for foreach() in /home/unicorn/public_html/wp-content/plugins/wp-facebookconnect/fbconnect.php on line 676