Посрещане на Нова Година – с детето или без?
Голяма част от родителите, които имат малко дете или бебе вероятно са се сблъсквали с подобна дилема. Особено, ако има на кой да доверят детето си.
Е, 2 месеца преди нова година бях твърдо решена да заминем с Вики. Но с всеки изминал ден и влошаване на времето, преосмислих решението си. Можех да избера да я оставим на баба й или да я вземем на път с нас в доста студено време.
Беше наистина трудно решение, но не съжалявам. Оставихме я на едната баба. Тя вече беше свикнала с нея и поне на този етап не проявява страх и истерия, когато я оставим при бабите.
Не отричам, че час преди настъпване на новата година бях доста разстроена и си поплаках. По празниците носталгичните настроения са нещо нормално. Искаше ми се да е с нас, да си танцуваме и да щъка около нас, но в крайна сметка – всяко зло за добро.
Ако беше с нас, аз трябваше да си легна към 1-2 за да съм човек на другата сутрин, когато тя се събуди. Както се сещате, тя няма да ме пита: „Мамо, в колко си легна и кога да те събудя за да си играем или да папкам?“ Колкото до татковците, не мисля, че са много тези, които биха станали в 7 сутринта, след щур купон да си играят с детето след нова година. Мисля, че като родители заслужаваме малко уединение и почивка. Не мога да кажа, че детето е пречка, както много хора биха го изтълкували. Не мога да и представя сега живота без нея, но не искам да лишавам напълно себе си и мъжа си от възможността да прекараме няколко дни сами.
Естествено, това е решение и на двамата родители.
Както е в нашия случай, баща й последните месеци беше претоварен и почти не му оставаше време да спи. И той имаше нужда от почивка, а аз имах нужда и от почивка, да се наспя, и от купон
В интерес на истината, ако времето беше по-топло, нямаше да я оставя. Но в тази люта зима, щяхме да стоим само в хотела и да е доста по-трудно излизането. Или може би не, просто единия от родителите щеше да е ангажиран, докато другия вечеря, и обратното, да се редуват. Може би и тази картинка ви е позната? Не, съвсем няма да е провален празника, дори нямам това предвид, ако детето беше с нас, просто нямаше да можем да се отпуснем, както когато сме само двамата.
Въпроса опира до това, да се избере оптималния вариант. Ако има на кой да довериш детето си, което не е на кърма и все още е достатъчно малко за да осъзнава какво става, вие как бихте постъпили? Това, че 2-3 дни ще се откъснеш от детето си, за да се почувстваш като преди сватбата смятате ли, че Ви прави лоши родители?

Етикети/Тагове: отглеждане на дете, с бебе на път