Бебешки пубертет
Бебешки пубертет – дойде ред и на този феномен. Преди по-малко от 2 месеца и ние се сблъскахме с този неприятен период, който се очаква да продължи около година.
А какво точно представлява бебешкия пубертет? Наложи ми се доста да почета и поровя доста, за да мога да свикна с бебешкия пубертет, и въпреки това, все още не съм го приела, и се боря упорито със себе си.
Що е то бебешки пубертет?
До преди месец, вашето ангелче просто се е забавлявало, играело си е самостоятелно, излизали сте навън без проблем, но сякаш с магическа пръчица, нещата са станали коренно различни.
Истеричен безпричинен рев, нервничене, иска всичко, което може да се сети, и след много уговорки, решава, че иска нещо още по-неприемливо, тръшка се на улицата, разхвърля много повече от преди, отказва да си прибира играчките, тропа с крака и отказва да съдейства дори за обличането и още много много подобни ситуации.
Не, това не е просто част от развитието на детето, това е прехода на бебето към детето. Това получовече все повече разбира света около себе си и иска вместо то да се съобразява със света, ти да се съобразяваш с него.
Тръшкането и истериите са състояние, на което дори родителите с много стабилна нервна система трудно биха устояли. Навярно сте виждали сцена, в която майката/бащата „влачи“ детето, докато то крещи истерично, защото не е станало/получило, това което иска? И целия квартал/магазин/улица гледа вас?
Е, това е много често срещано в периода между година и 10 месеца и третата година на детето.
Възможно е дори децата да проявяват агресия към родителите си, околни и на площадката.
Това е периода на „Аз“-а. Все по често ще се чува: „Аз искам“, „Аз мога“, „Аз сам“ и много много аз, аз, аз! Това е периода на преминаване в следващия етап от развитието на детето. Утвърждаване на собствения „аз“.
Вашето малко ангелче, сякаш е друго дете.
Има моменти, в които ви се иска да избягате от собственото си дете навярно. То изведнъж започва да се дере с всичка сила, да пищи, да се хвърля на земята, може дори да се удря, да се въргаля. Хвърля или мята предмети, блъска, трака и е неконтролируемо. Щипе, бие се, ядосва се.
Всички тези или част от тези истерични състояния не са провокирани от нищо повече, от дребен отказ, или забрана, или само вашето изражение, отказващо да му угоди. А понякога, дори повод не е нужен.
Съпротивата срещу желанията на възрастните е първата проява на волята на хлапето, а упорството му е неговата защита. Дете, което в този период на развитие проявява инат, ще има силна воля като зрял човек. Затова, педагозите съветват, да позволим да изживява тези свои моменти, и да не спираме да му показваме колко много го обичаме. Само една година … и това ще отмине. След това, няма да може да познаем детето си. Но до тогава …
Важно е да знаете:
- Вината не е във вас родителите, не мислете, че детето ви е зле възпитано. Не се самообвинявайте.
- Детето започва да води борба за независимост с родителите си, и да изпада в нервни състояния, които самото то не осъзнава, и дори не знае защо е случват.
- Не трябва да виним детето си, то няма как да знае, че желанията му са неосъществими, нелогични или невъзможни.
Преодоляване на проблемите с бебешкия пубертет:
- Трябва да запазите самообладание, спокойно и подробно да обясните проблема или ситуацията.
Не трябва да му крещим, защото то още повече ще се изнерви, и няма дори да ни чува.
Дори драмата да се развива в магазина, пред публика, не бийте детето, не му крещете, а само обяснявайте. Колкото и да ви е уморително, обяснявайте! Не отстъпвайте и запазете спокойствие. - Това е преходен период, който ще премине и трябва добре да обмислите отношенията си с детето през този период. Ако детето проявява агресия, трябва да успеете да контролирате нещата, да разберете желанията му, да му покажете как да изразява правилно чувствата си. Ако му давате нежността и обичта си и то ще започне да копира от вас, ще забрави за агресивните си постъпки и ще ви отвърне със същото. Важно е ситуацията да не се превърне в битка между вас и детето. От това никой не печели, всички губят, дори и вие, тъй като не сте съумели да изградите отношения на доверие и разбирателство. Уважавайте чувствата на детето, защото и то като вас изпада в различни настроения, които не винаги съвпадат с вашето.
- Детето е силно зависимо от родителите си и от това какво поведение имаме и каква обстановка създаваме около него. Затова, понякога поведението му е просто отговор на нашето настроение или очакванията, които имаме спрямо него.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ: Търпение, търпение, търпение. И това ще мине!
А когато дойде следващия преходен период, с умиление ще си спомняме за тези моменти.
Бебешкия пубертет е само една година, а младежкия повече от 5. Но от младежкия пубертет, навярно ще ви побелее косата, само като се замислите вие какви сте били през него и го умножите поне по 5. Така че, превърнете капризите на детето в игра и забавление, и много скоро, ще видите разликата.
Как беше при вас бебешкия пубертет? Как го преодоляхте? Какви бяха признаците? Кога започна, кога отмина?
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, бебешки пубертет, възпитание, деца, майчинство, отглеждане, отглеждане на дете, проблеми
При нас не е имали такива приблеми, вече сме почти на 4 и изобщо не сме се сблъсквали с такива тръшканици, ревове….да не би нервното разсройство да се дължи на преживелици в яслата, дошната среда…не се засягай, просто идеи
Все още не мога да дам съвет или препоръка за този вид пубертет,защото ние сме на ръба да го започнем,но странното ми е ,че без да сьм чела или да знам ,че съществува винаги сьм казвала на дъщеричката си,когато изпадне в някакво различно настроение,че е от бебешкия пубертет.В скромния си опит на майка съм стигнала до извода,че всичко в живота на детето ни е разграничено на периоди кои кратки,кои дьлги,но винаги преминаващи.Първо бяха коликите(до 3ят месец),после зъбките (до към 2 години и половина),сега пьк не изчакващият реда си пубертет….Майката му е тьрпението!Като бивша „пубертетка“,съм закьремена с търпение.Майка ми непрекъснато ми повтаряше да съм търпелива.На теория го знам,на практика -все още ми се отдава,но за вбъдеще не съм сигурна дали другите ще имат търпението, да изтърпяват самата мен…когато полудея!Това беше в кръга на шегата,разбира се.Едно само знам,че трябва да обичам дъщеря си безкрайно,безгранично,безпределно.Обичайте и вие децата си!И не забравяйте търпението!!!
Joana e na godina i 10 meseca. Zapochna da shamarosva naj-blizkite si bez nikakyv povod malko sled, kato zapochnah da q ostavqm na detski qsli. Plakala sym, i sym se syrdila za da razbere che tova ne e dobro, za syjalenie ne postignah nishto s tova. Sluchvalo se e da me zashlevi tolkova silno, che za sekundi mi e padalo perdeto, v sledstvie na koeto sym i otvryshtala, s udyr prez rykata – golqma greshka i nikakyv rezultat. Ot skoro ima napredyk v tova otnoshenie, kogato me udari (veche na shega) vednaga sled tova me pregryshta, milva i zapochva da se smee, tyi kato sled vsqka malka zlina ot neina strana q pregryshtam i i kazvam che q obicham.
Otnosno kaprizite, tryshkaniqta i inatite, chesto q ostavqm da se uspokoi sama, poneje kogato i govorq i se opitvam da q uspokoqvam tq dori ne zabelqzva che sym pred neq. Taka za 5 minutki se prevryshta pak v moeto dete…
Ubedila sym se syshto, che „izprobvanite metodi“ za spravqne s podobni situacii ne vyrvqt pri vsichki deca. Za tova si mislq, che naj-vajnoto e da poznavame dobre decata si, za da uspqvame zaedno da preodolqvame trudnostite, svyrzani s tehniq raztej.
Pozdravi!
Niki
Здравейте и от мен
Честно казано аз вече почти съм се отчаела, големият ми син е на 4г. и още не е излязал от този „пубертет“. Симптомите мн точно сте ги описали. Вече почти не издържам на капризите му. За съжаление при него обясненията и добрият тон не помагат ;(. Когато тръгнем за някъде винаги се притеснявам как ще се държи. Някой от роднините ми смятат, че детето е мн глезено и м и се е качило на главата. Аз не смятам така, не защото съм родител, а просто защото знам какви методи и тактики използвам за да бъда максимално етична към настроенията му. Лошото е, че никога не се знае кога точно ще изпадне в „криза“. На едното изречение може да се смее и да говори като възрастен човек, а на следващото вече да е на земята и да си бие главата с юмруци.
Аз пак май нещо се заиграх и оплетох конците за училище
Moqt sin e na 4g,3m, i vse o6te e s povedenieto,koeto e opisano po-gore.Staraq se,no ponqkoga nervite mi ne izdarjat.Neznam kak da se spravq i s agresiqta.Kato 4eta,4e perioda e prehoden i skoro 6te otmine ,se uspokoqvam,i sabiram novi sili .Maika mi kazva6e „ne e lesno da si maika“ ,i sega se ubedih 4e e taka.Naistina trqbva tarpenie,sila,volq i nai-ve4e lubov.Pozdravi,Miroslava!
Мирослава, това наистина са едни от най-трудните моменти. Но трябва да си силна, да му говориш много, да прекарва повече време с теб, с баща си. Не викай, говори му спокойно и бавно, не го вини, че се държи лошо, а му кажи как да се държи. С упоритост нещата са постижими.
Успех!
Blagodarq!Uspeh na vsi4ki maiki s tozi problem !