Първи ден в Кайро. Будилника на телефона нададе звън. За разлика от сутрините, когато ме буди за работа, днес дори се зарадвах. Закуската в хотела бе на шведска маса с типични Египетски ястия, салати и плодове. За хората с по-чувствителен стомах навярно това би било приключение да опитат от различните вкусотии. Въпреки това, гледах да се придържам към инструктажа относно храна и

Години наред, може би почти целия ми съзнателен живот, мечтаех да посетя тази държава, изпълнена с толкова мистика, история, фараони и храмове. Една култура, един различен от нашия свят. Ден след ден времето минава и мисля, че е крайно време да споделя това незабравимо изживяване за мен.
Няма да преувелича, ако кажа, че самата подготовка за това пътуване е започнала още преди повече от 5 години.

Докато все още е сезона на патладжана или така наречения Син домат, може да експериментирате с продуктите и за да направите нещо, което или не сте яли, или не сте се сещали че може да приготвите. За щастие, мусаката от патладжан стана много вкусно и при това дори по-леко от Имам Баялдъ-та ястие.

Ако Ти не си попадал в подобна ситуация, то със сигурност, поне един човек в обкръжението ти е бил или е в подобна завързана история.
Наскоро бях свидетел на следната картинка. Момчето години наред жадува за истинска връзка, в която да обича и да бъде обичан, но уви, все не се случва така, година след година. Имаше отчаяна нужда да дари любовта си на момиче, което ще го оцени, което ще откликне на неговите страсти, а не както в досегашните случай – едностранна любов. И срещна Нея…

Какъв е шанса, предварително обречена връзка да се превърне в прекрасно съжителство, а не мъчение?
Всеки един от Вас, ако за миг се замисли, ще се сети за негови познати, близки, а дори роднини, които по една или друга причина не са пример за семейно щастие, нито пък връзка, която би завършила с усмивка и за двамата, а не мъчение за всеки от тях.

След поредния депресиращо скучен ден в работата, споделих с половинката си причината за състоянието си. Не мога да кажа, че слушам хората какво ми казват, но понякога се заслушвам в съветите ми. За мое щастие, попаднах на мъж, който предпочита да разбере как съм и да ми помогне, а не просто да продължи да се разхожда с дистанционното по каналите, или както е вече по традиционно, да си седи на компютъра, да си рови по форуми, чете какво ли не но не и да бъде съпричастен към избраницата си.

Признавам си, малко са ме разглезили. Не готвя чак толкова често и се опитвам да не прекарвам времето си в кухнята. За сметка на това каквото и да приготвя, става фантастично. Като потомък на баби и дядовци от различни краища, мога да се радвам на добър запас от бабини рецепти. Е, една от тях, която за първи път приготвих миналата седмица, беше пълнени чушки със сирене, яйца и ориз. Единствената разлика между автентичната рецепта и моята беше ориза. Тъй като съм привърженик на кафявия ориз, и се радвам на одобрението и на половинката да готвя с него. Затова, ето и поредната вкусотийка: