Ако Ти не си попадал в подобна ситуация, то със сигурност, поне един човек в обкръжението ти е бил или е в подобна завързана история.
Наскоро бях свидетел на следната картинка. Момчето години наред жадува за истинска връзка, в която да обича и да бъде обичан, но уви, все не се случва така, година след година. Имаше отчаяна нужда да дари любовта си на момиче, което ще го оцени, което ще откликне на неговите страсти, а не както в досегашните случай – едностранна любов. И срещна Нея…

Като в сапунена опера, тя се оказа заета, а той много влюбен. Тя твърди, че иска да е с него, но не прекратява връзката с досегашния си приятел. Една размита, тягостна история, продължаваща месеци, повече от половин година. Тя намира утеха при него, поради какви ли не причини породили се с времето в официалната й връзка. В началото е приказно, той чака тя най-накрая да направи обещаното – да остане само с него, но това така и не става. Защо? Той започва да я притиска, защото все повече я желае, все повече време иска да прекара с нея, все повече неща иска да сподели, а тя бяга, бяга и дори не мисли да променя ситуацията, както се оказва.
Е, след месеци отблъскване, той накрая намира друга принцеса от приказките и като честен човек окончателно прекратява отношенията си с Нея 1. И точно когато си мислиш, че имаш шанс да си щастлив с новоизбраната, на Нея 1 започва да й липсва отношението, вниманието, ласките, нежността, разбирането, страстта, което до момента е получавала от него. Отново го иска в живота си, обещавайки лъжовни неща, само и само да си върне отношението, което очевидно й липсва при избраника й от години.
Новата избраница знае за неговото скорошно страдание и така и не приема факта, че той продължава да е приятел с жена, която от една страна твърди, че иска да е с него, от друга, иска, но ако може да не е с един …
Трябва ли някой да иска от другия нещо, за да се постигне идилия? Не трябва ли всеки да се стреми към едно, без да заблуждава другия?
Не е ли по-лесно всеки да реши какво иска и да бъде откровен поне със себе си? Не е ли това игра, в която накрая всички са наранени?
Не е ли нещо, което може да бъде избегнато, ако във всяка връзка, всеки от участниците просто се стреми към утопия?
Завършека на историята: Тя 1 е все още с дългогодишния си приятел…
Новоизбраната го заряза, в следствие на не угасналата в него страст към другата.
Той – превърна се в лед, който освен да се възползва от жените, не мисли за връзка, не и в близко бъдеше.
Нужно ли е да има такива жени, които от прекрасен ангел, могат да превърнат някой в дявол, изтъкан от болка? Нужно ли е да има и мъже, които да оставят половинките си без внимание?

Етикети/Тагове: Истински истории, жени, мъже, отношения