Поне веднъж в живота на човек се налага да вдигне тост. Дали за рожден ден, годишнина, сватба, юбилей, или просто за да поздрави някой.
Но тост като този, малко хора биха чули, а и още по-малко биха вдигнали – риска е твърде голям.
А ето и самия тост, който съпругът вдига на петдесетгодишния юбилей на съпругата си.

Пищен прием – гости, ядене, пиене… обичайните неща, съпругът се изправил, взел чаша шампанско и започнал:

„Вдигам тост не за твоите 50 години, на които си като кисела зелка, вдигам тост не за твоите 35 години, на които бе като ароматен френски коняк, вдигам тост не за твоите 25 години, на които бе като пенливо шампанско, а вдигам тост за твоите 17 години, на които бе като сочна праскова!…“

Гостите онемели притеснено… а рожденничката се изправила с чаша в ръка:
„Вдигам тост не за моите 17 години, на които бях като сочна праскова, която ти взе нахапана, вдигам тост не за моите 25 години, на които бях като пенливо шампанско, което ти пиеше с приятели, вдигам тост не за моите 35 години, на които бях като ароматен френски коняк, който ти делеше с комшията, а вдигам тост за моите 50 години, на които съм като кисела зелка, с която ти с кеф би замезил, ако не ти беше тъп ножа, за да я нарежеш!“

Етикети/Тагове: годишнина, жени, мъже, тост