Сутринта станахме и се оправихме за тръгване. Както обикновено бях оставила дамската си чанта на дръжката на вътрешната врата и се обувах. Малката вече беше обута и облечена и се чудеше какво да прави. Затова, бе решила, че ще отключи вратата. Извади ми ключовете от чантата, подаде ми ключа за колата, а връзката с ключове за апартамента взе.
Баща й беше станал и си приготвяше кафе. Докато разменихме по две изречения, малката започна да скача от радост и да вика: Мамо, тати, вижте, аз отключих вратата.
Вътрешната врата беше отворена, което не е проблем. Но погледнах външната врата – беше отворена, ключовете висяха на нея и тя с гордост ми обясняваше, че сама е отворила вратата.

Браво тати! – каза баща й. Браво мами, погледнах я и я прегърнах.
Всичко това е чудесно мила, но никога повече не трябва да го правиш, без преди това да ни кажеш!
Опасно е, защото ако отключиш вратата и ние не знаем, някой може да ни открадне и теб и нас!

Това бяха коментарите ни. Но дали това трябваше да кажем?
Защото днес може да е входната врата, но утре може да сложи стол до прозореца …
За щастие, въпреки че може, не отваря вратата на терасата и сама не излиза. Но до кога?
Ето, че навлиза във възрастта на неочаквани способности, от които могат да ми побелеят косите. Но пък това е поредното предизвикателство при отглеждането на детето.

Как трябваше да реагираме? Какво бихте казали на детето си? Как да обясним на детето, че това не трябва да го прави и какви рискове крие?
Кога детето ви отключи вратата за първи път? Какви предпазни мерки е добре да се вземат, не само за врати, но и прозорци?

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, детето след 3 години, отглеждане, отглеждане на дете, постижения, развитие на детето