Тази сутрин за пореден път моята малка принцеса ме разсмя. Естествено, ранобудното ми дете, още в 7 часа е готово за игра. Аз пък едвам си отварям очите и единственото, което мога да направя е да стана с нея. И тук започва купонът. Отивам в банята да си направя сутришния тоалет, и тя разбира се идва с мен. Качва се на капака на тоалетната чиния (сама – набира се) и хваща чучура на чешмата. Тъй като тя много обича водата и се мокри постоянно, докато си мия зъбите спирам водата. А тя, с тези малки ръчички, почва да маже мивката. Омазва си ръката с пяната от пастата и слага ръчичка под чучура, за да пусна водата и да се измие. И аз най-естествено го правя – в противен случай посяга към устата си, за да ме принуди.
Същото прави и със сапуна. Знае, че като си намаже ръцете със сапун и веднага й ги мия. Пипва го само и веднага слага ръчичката под чучура, с очакващ поглед към мен да пусна водата. Ако не го направя, омазва си и другата ръка и пак чака. Е, 3-тия опит е за слагане на ръцете в устата, което неминуемо ме принуждава да я измия на секундата.
И това се повтаря, докато не приключа със сутришния си тоалет.
Страхотно ме развеселява. Рано сутрин, честно казано, не ми е много до смях, но на моменти определено се справя по-добре и от най-добрата комедия.
Наистина, децата ни сега живеят съвсем различен от нашия живот. Друго време, друго развитие.

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, споделено