С малката на сватба
След прекрасния съботен ден във Вършец, в неделя Вики се събуди към 7:30. Станах, нахраних я навън и седнахме в едно кафе в градинка, тя да си обикаля. След половин-един час и тати се появи, като естествено си направих труда да го събудя 
Тръгнахме към центъра. На площада при шадравана имаше външно заведение с много маси и решихме да седнем там. Няма коли, просторно е, и малката може да обикаля на свобода.
Чакахме, чакахме да ни обслужат, но уви, всички други маси бяха обслужени, вече им бяха сервирали, но по неизвестни причини, никой не пожела дори поръчката да ни вземе, пък да не говорим, че меню отказаха да ни дадат.
Естествено, станахме и си тръгнахме и няколко метра по-надолу намерихме друго заведение, приятно, и спретнато и седнахме там.
Закуско-обядвахме, и тръгнахме към хотела. По пътя Вики заспа и ние легнахме да съберем сили за сватбата. Към 14:30 тя ни събуди. Станахме, оправихме се, облякохме й роклята на принцеска, и тръгнахме към Клисурския манастир. Там беше венчавката на младоженците. Всъщност и там видяхме Дани и Ани – двамата виновници за това прекрасно събитие.
Малката не издържа дълго в църквата, едно че имаше много хора, второ, че искаше да вземе дейно участие в церемонията и трето, че когато не й позволя да отиде там където иска или пипне нещо проявяваше характер. Затова излязохме навън и изчакахме прекрасната двойка да излезе.
След церемонията се сдобих с SD карта и можех вече на снимам моята малката принцеса.
На връщане от Клисурския манастир Вики пак заспа. Това ни дойде като шестица от тотото
Прохлада, чист и свеж въздух – прекрасно време за сън. Спряхме пред хотела, но тя не се събуди. Оставихме прозорците открехнати, паркирахме пред входа, така че да я виждаме и включихме „бебефона – телефон“ за да сме спокойни.
Не, че на 5 минути не я проверявахме, но важното е, че детенце поспа и събра сили за щурия купон.
Спа от 17 до 19 часа. Просто чудесно. Като се събуди, купона вече беше започнал.
Не й трябваше много, за да се включи активно и след по-малко от час тя бе на дансинга, заедно с тати. Не бяха хора, не беше скачане, хвърчене … Просто не можех да им се нарадвам. Към 22 часа
нямаше дори намерение да заспива. Къде ще лягам да спя, при такъв купон, сега ми се е паднало, ще се забавлявам с тати
И така до полунощ. Нямаше и намерение да заспива, толкова й хареса. Качихме се с нея, съблякох я, гушнахме се да заспи, но Не. Не иска да спя – искам на купон.
Ами като искаш още, хайде долу. Облякох я и пак слязохме. Другите дечица отдавна бяха окапали, само най-малкото от малките имаше още сили за купон.
Е, издържа още 1 час и това беше. Заспа за по-малко от 10 минути.
Аз слязох още малко, изиграхме още няколко танца и хора и се качихме. Тя не беше мръднала.
Така, накратко мина този прекрасен ден. Иска ни се и на двамата, да може да прекарваме повече време с детенце. Защото, това, което изживяхме този уикенд, ще ни крепи в трудните мигове, докато дойде следващата възможност да прекараме повече време заедно.
И в заключение ще кажа, че не случайно казват, че бащинството настъпва някъде след 1-вата година на детето. В истинския смисъл, в това бащата да има нужда да бъде с детето си, а не само с едно вързопче, което яде, спи, реве и …
Етикети/Тагове: споделено
„И в заключение ще кажа, че не случайно казват, че бащинството настъпва някъде след 1-вата година на детето. В истинския смисъл, в това бащата да има нужда да бъде с детето си, а не само с едно вързопче, което яде, спи, реве и …“ – никъде не съм прочела и не съм съгласна с теб, макар че при вас може би нещата стоят така. Бащинството трбва да започва с раждането на детето, както и за жената тогава настъпва майчинството, стига той да пожелае да настъпи тогава. От думите ти излиза, че вашия татко не е изпитвал нужда да бъде с дъщеря си преди да навърши годинка, защото е хленчила, ревяла… ами така е, трудно е, но както си разбрала не е лесно да си родител! Много по-лесно е да гледаш вече проходило, захранено дете, по-трудното е да откликнеш на нуждите му, когато е все още вързопче. Но виж има поговорка „Няма не мога – има не искам“!
ne e zaduljitelno, замисляла ли си се, че освен черно и бяло има и други цветове?
В книгите които четеш, може да не го пише, но в книгите, които аз чета, го пише навсякъде.
Споделям с вас факта, че при мъжете, бащинството е нещо, което трябва да се осмисли и то не става за ден – два. Бащинството няма нищо общо със чувства.
При майката, която 9 месеца носи детето в утробата си, говори с него, наслаждава се на всеки ритник, пее му и т.н. е вече вродено (естествено и тук има изключения). Вродено, защото самата тя дава живот, на същество, което вече 9 месеца е било част от нея.
Няма как от един мъж да очакваш, че знае как се кърми бебе, без да си му показал, нито да накърми детето, защото няма млечни жлези, нито да разбере, защото детето реве, и този рев точно на какво се дължи, когато той не прекарва 24 часа в денонощието с това същество, а само няколко часа на ден.
По горе казаното няма нищо общо с липса на чувства към детето, тежест заради рева, сменяне на памперси или подобни.
Има общо с това, че когато детето е по-комуникативно, бащите много по-пълноценно прекарват времето с детето си, много по-лесно го разбират и откликват на нуждите му, защото то самото съзрява и бащата го вижда, и на самия него му става по-интересно с всеки изминал ден.
За последните 10 месеца съм къпала дъщеря си не повече от 10 пъти.
Това е времето, в което те с баща си са били заедно задължително и с всеки изминал ден, удоволствието е нараствало, с израстването и комуникативността на детето.
Не очаквам от мъжа си, който работи по 12 часа на ден, да прекарва 8 часа с детето, или когато се върне пребит от работа да забравя, че имам дете и всичко, което аз съм правила до сега да го направи той за половин – един час. Няма как да стане.
Нуждата на бащата с всеки изминал ден се увеличава, пропорционално с психологическото и физическо развитие на детето.
Той и да иска да се боричкат, когато бебето е на 3 месеца, боричкането няма да е такова, каквото би било на година и 3 месеца, или греша?
Споделям все по-засилващата се нужда на баща й, да бъде с нея, което няма общо с нежелание.
И мъжът ми би искал да се прибира в 6 от работа, но за съжаление, на този етап няма как да стане това.
Това обаче не значи, че за краткото време с нас, той не е баща или съпруг.
И като човек, който иска да го промени, търси начини, и го голяма степен има напредък, въпроса е, че не става с магическа пръчица.
Да изопачиш думите на човек е лесно, много по-трудно е да вникнеш в смисъла им.