Последната седмица Вики е някак си крива. На обяд отказва да яде, или поне не иска манджата. Както си играе и изведнъж ревва истерично. На моменти ме изкарва до истерия направо. Идва ми нанагорно последната седмица. В допълнение, коляното ми никак не е добре и ако продължи да се влошава, ще се наложи и на доктор да ходя. А хич не ми се иска.
Тя си иска нейното, а аз не мога да и угаждам на всичко, нито да разбирам 100% от това, което иска.

Пример за това е и днешната сценка, която беше забавление на неин гръб, след като отмина: Тя не иска да яде нарязани праскови, но дам ли й цяла, след половин час ми връща само костилката. Днес обаче тази праскова не беше толкова твърда и имаше власинки. Изведнъж, тя започна да крещи и реве, да се тръшка и въргаля по пода, да си бърка в устата и скимти. Няма такава гледка, сега ми е смешно като се сетя, но картинката беше уникална. Тя има 2-та горни и 2-та долни предни зъби. Другите 4 са кътници. Е сега си представете редкия гредоред, между, който се беше закачила власинка от прасковата и тя неистово се опитваше да я извади, но без успех. Докато разбера какво й е, милото щеше да си изяде пръстите. Аз треперя и се опитвам да разбера какво има в устата си, и какво я дразни, а тя милата реве и ме гледа с онези очакващи маслинени очички.
Като знам на мен какво ми е, нещо като ми се заклещи между зъбите, представям си на малкото ми човече какво му е било усещането, като за 1-ви път нещо му засяда така.

В събота е кръщенето й и вече ми стана напрегнато, дали всичко ще е наред с организацията. До сега не съм се излагала, но да видим този път. Много зависи и от времето, тъй като както по-рано писах, организирала съм пикник парти по случай кръщенето й.
Така че, стискайте палци да не вали в събота.

Етикети/Тагове: споделено