Игнажден е денят, от който, според народните вярвания, започват Коледните празници. Този празник се нарича още „Идинажден“, „Млада година“, „Полаз“, „Млад месец“, „Нов ден“, „Полазовден“.

На днешния ден, но през 1968 година Българската православна църква въвежда общоприетият Григориански календар, без да се променят датите на неподвижните празници. Затова, на 20 декември се празнува Игнатии Богоносец, на 25 декември 1968 г. православните българи за пръв път след 1916 г. празнуват Рождество Христово, всеки 1 януари е Васильовден, 6 януари – Богоявление, 25 март – Благовещение, и т.н
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ, а дните през този период се наричат “Мъченици”.
На много места в нашия народ се смята, че от този ден настъпва самата Коледа. Така пеят коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога“.
През „Мъчниците“ жените и особено бременните и младите булки не бива да работят нищо, за да родят лесно и рожбите им да са здрави.

Игнажден е свързан със следните обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка, слагане на съчки в огъня, и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил и др. дни. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на “Игнат” с “инат”, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнации с думата “Игнис”, т.е. огън.

На Игнажден, денят започва да нараства. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Игнажден се смята и за начало на новата година.
В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.

Традиции, вярвания и обреди:
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ.
Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.

Един от най-разпространените обичаи на Игнажден е полазването. Какъвто човек прекрачи (полази) дома ви на Игнажден, такава ще е годината. Този обичай се наричана още булезене или кукулязник.
Ако не сте сигурни в късмета си, най-добре не ходете на гости на никой. Ако обаче знаете, че сте късметлия (“добър полаз”), сте желан гост и може да донесете радост, късмет, благоденствие и плодородие, може да отидете на гости у ваши близки и да ги „заразите“ с вашия късмет. По традиция, хората с „добър полаз“ още на по-предния ден ги канят с бъклица или с ракия. Те пристигат рано сутринта в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: “да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета” и пр…”Амин, дай Боже!” – отговарят домакините.

Друг обичай е, когато сполазникът влезе в двора, той поздравява с новата година и преди да влезе в къщата взима от дръвника някоя пръчка. С нея разбърква огнището и пожелава: „Колко искрици, токова яренца (агънца, теленца , кончета …)“. В много села сполазникът най-напред сяда върху донесените от него пръчки или слама и поседява така известно време. Това се прави, за да мътят квачките през годината и да дойдат по-скоро годежници, т.е момци за момите.

След това дават на сполазникът сито с пшеница и с него той поръсва из къщата, като благославя: „Да се роди дето рало ходи; дето ходи и не ходи!“.
За благословията си полезникът е обсипван с пшеница и сушени плодове — за плодородие. Може да го даряват още и с риза, кърпа, чорапи или кадена вълна.
На този ден, който от стопаните излезе пръв от къщата, обезателно когато се върне трябва да внесе пръчки, които слага зад вратата. След това стопаните замесват тесто за колаци. От замесеното тесто откъсват малко и на някоя греда правят от него кръст — да бяга всяко зло. Правят толкова колаци, колкото са членовете на семейството.

Много пъти къщата се спохожда и от някои домашни животни. Народът посреща такива сполазници с радост и благодарност. На животното се дава хляб за подарък и неговият полез се смята за добър знак.

На Игнажден децата пък още в ранно утро тръгват на групички по къщите да кукулязват. Те внасят в дома съчки и ги поставят до огнището. Клякат над тях и наричат и благославят да се раждат повече животни през идващата година. Стопанките им дават орехи с пожеланието както се клопат орехите, тъй да се клочат кокошките.

Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.

Група обреди са отправени и към обновление в семейството. Където има отраснала дъщеря, ритуално се предвещава нейната женитба през новата година. Към това е насочена магическата сила на таен магически обред за замесване на тесто с любовни билки. Това тесто не се пече, а се оставя да се изсуши в продължение на 12 денонощия. Всяка сутрин тестото се пренася в следваща къща и всяка нощ около него се събира група жени, които го “пазят”. Този ритуал може да се свърже и с много характерната Коледно-Новогодишна обредна традиция да се месят специални хлябове. Тяхното оформление е образна благословия за благоденствие и плодородие през новата стопанска година, която започва от Игнажден, според народното вярване.

Жени, които не са родили, на този ден спазват забраната да не работят, за да забременяват и да е по-леко раждането им. Преди изгрев жените измитат комините и изхвърлят саждите заедно с метлата, посипват от каденото жито и пепел около къщата. Това правят за предпазване от магьосници, които обират чуждото благополучие. За лек и магия се извършва обичаят Вардене (пазене) на квас.

В Ловешко пък, мома, която иска да разбере за кой момък ще се омъжи отива на дръвника, сяда на него и се посипва с ечемик като нарича: „Който ми е на късмет да дойде нощес да се женим заедно!“. После става и взема в едната си ръка трески, а в другата ечемик и влиза в къщата. Треските оставя край огнището, а ечемика поставя под възглавницата си. Който сънува през нощта, за него ще се омъжи.

От този ден някъде коледарите се събират, за да учат коледарските песни.

По традиция се месят колачета за всеки член на семейството. Раздават се питки на съседите – за здраве. Може да се приготви и содена питка. Освен това на Игнажден се колят прасетата.

Има и много различни други подробности. В някои села например, посетителят на този ден бива принуждаван да седне в панер със слама зад вратата “да помъти малко” яйца. Това се прави, за да се излюпват по-добре пилетата през годината.

Ето и няколко от многото други обичаи на Игнажден:

• От всяка домашна и стопанска работа трябва да се посвърши малко – за да се работи леко и добре през годината.
• Сърмите за вечеря се правят с връхчета – за да са качулати кокошките през годината.
• Децата не бива да се бият на този ден, за да не бъдат бити през цялата година.
• Мотовилките на този ден трябва да са намотани.
• На много места на Игнажден вечерята се прави “Бъдни вечер”, а някъде сутринта на празника се удрят със сурови дренови пръчки.

Пророчества:

• Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
• Ако вали дъжд, през април ще има дъждове и плодородие.
• Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
• Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
• Времето през следващите 12 дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през 12-те месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.

Забрани:

• На този ден не се изнася каквото и да е от дома – най-вече жар, огън или сол, за да не излезе с тях и плодородието.
• Не се иска и не се дава нищо назаем.
• Не се става от трапезата по време на ядене, защото кокошките няма да мътят. Не се излиза на двора, за да мътят кокошките повече.
• Не се шие и плете, за да не се заплитат червата на кокошките и да снасят.

На този ден именници са: Игнат, Игната, Игнатий, Игно, Ингьо, Иго, Игон, Ига, Игнатка, Игне, Искра, Пламен, Пламена, Огнян, Оги, Огнемир, Огнемира

Традиционна храна за Игнажден е:

• Варено жито
• Варена царевица
• Питка с мая
• Фасул чорба
• Картофи с ориз (булгур)
• Къпана пита
• Пита за Игнажден

Весел празник и честит имен ден на всички празнуващи!

Страница: « 1 2 3 Всички страници »

Pages: 1 2 3

Етикети/Тагове: Български празници и традиции, семейство