Игнажден е денят, от който, според народните вярвания, започват Коледните празници. Този празник се нарича още „Идинажден“, „Млада година“, „Полаз“, „Млад месец“, „Нов ден“, „Полазовден“.

На днешния ден, но през 1968 година Българската православна църква въвежда общоприетият Григориански календар, без да се променят датите на неподвижните празници. Затова, на 20 декември се празнува Игнатии Богоносец, на 25 декември 1968 г. православните българи за пръв път след 1916 г. празнуват Рождество Христово, всеки 1 януари е Васильовден, 6 януари – Богоявление, 25 март – Благовещение, и т.н
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ, а дните през този период се наричат “Мъченици”.
На много места в нашия народ се смята, че от този ден настъпва самата Коледа. Така пеят коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога“.
През „Мъчниците“ жените и особено бременните и младите булки не бива да работят нищо, за да родят лесно и рожбите им да са здрави.

Игнажден е свързан със следните обичаи: полазване, пожелаване, удряне с дрянова пръчка, слагане на съчки в огъня, и др. Игнажден има и характер на нова година – така, както имаме на Андреевден, Бъдни вечер, Св. Васил и др. дни. За усилване на тези новогодишни обичаи на този ден има значение и звуковото свързване на “Игнат” с “инат”, което дава основание на народа за мисълта, каквото се прави на Св. Инат, упорито ще става през цялата година, т.е. ще се заинати така да става. Може би някои от обичаите с огъня водят началото си и от първите християнски векове у романските народи, които са могли да свързват името Игнации с думата “Игнис”, т.е. огън.

На Игнажден, денят започва да нараства. Слънцето се обръща към пролет и лято, но все още е в най-далечната си точка. Игнажден се смята и за начало на новата година.
В Източна България на този ден е първата коледна вечеря. Трапезата е изцяло постна.

Традиции, вярвания и обреди:
Ритуалите започват от ранно утро край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ.
Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие. Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден.

Един от най-разпространените обичаи на Игнажден е полазването. Какъвто човек прекрачи (полази) дома ви на Игнажден, такава ще е годината. Този обичай се наричана още булезене или кукулязник.
Ако не сте сигурни в късмета си, най-добре не ходете на гости на никой. Ако обаче знаете, че сте късметлия (“добър полаз”), сте желан гост и може да донесете радост, късмет, благоденствие и плодородие, може да отидете на гости у ваши близки и да ги „заразите“ с вашия късмет. По традиция, хората с „добър полаз“ още на по-предния ден ги канят с бъклица или с ракия. Те пристигат рано сутринта в дома на поканилите ги, гощават ги, биват посрещани весело, слагат им трапеза и са изпращани с много дарове. Когато влизат в къщи, те внасят насъбрани по двора трески, слагат ги на огъня и благославят: “да се наплодят агнета, ярета, телета, жребчета” и пр…”Амин, дай Боже!” – отговарят домакините.

Страница: « 1 2 3 Всички страници »

Pages: 1 2 3

Етикети/Тагове: Български празници и традиции, семейство