10-те най-важни момента от живота ми през изминалата 2008г.
След 13-те най-хубави моменти от 2007г., дойде ред и на равносметката за изминалата 2008 година. След като по-миналата 2007 година бе така благосклонна към мен, изминалата 2008 ми донесе още повече щастие и красиви моменти. Ето ги и тях:
Момент 1: След сватбата на брат ми миналата година, последва и раждането на първия ми племенник. Малкия Александър се роди на 31.01.2008 година, голям мъж на смела мама. Беше страхотно, още на следващия ден отидох да ги видя. Докосвах малките ръчички и сякаш виждах ангелче. Същото такова ангелче се намираше и в моя корем, но още беше рано за него.
Момент 2: Ден след раждането на племенника ми бе първата годишнина с мъжа ми, от 1-вата ни романтична среща. По традиция ходим в ресторанта, в който ме покани на първата ни среща. Много уединен и приятен ресторант с по-екзотична кухня – Моцарела бар. Чувствах се като преди година, само че доста по-закръглена 
Момент 3: 3-ти Март – предполагам за всеки българин този ден е значим по някакъв начин. Но за мен и моето семейство е особено специален. Към 16 часа ми започнаха контракциите. Бяха през 40 минути, но към 6 часа станаха на 20 минути. Термина ми беше на 9-ти март, но чантата за родилното вече беше готова. Обадих се на гинеколожката, а тя бе в болницата и ми каза да отида да ме види. От 3 седмици бях с 4 см. разкритие, но без контракции и само чакахме момента.
Нямах голямо разкритие, но докторката ме остави в болницата, тъй като нямаше родилки и беше спокойно. Сложиха ме на системи и към 22 часа ми биха и упойка по мое желание. И така, в приказки и разговори по телефона дойде момента. В 23:53 се появи малката принцеса Виктория. Три минути по-късно говорих с баща й по телефона и той тръгна към родилното. Никога няма да забравя усещането да видиш малкото човече, с което си си говорил и галил 9 месеца. Да държиш в ръцете си това малко създание, плод на страстна и силна любов, заченато на 16-ти юни 2007 година.
Момент 4: Погачата на малката принцеса Виктория – събрахме се в дома ни с бабите, приятелки с бебета и деца и най-близките роднини. Вики спа почти през цялото време. Баща ми й беше купил първата рокля и тя беше с нея на погачата си.
Момент 5: Август месец отидохме тримата на море с бебе Алекс, брат ми и жена му. Направихме доста голяма обиколка. От София отидохме до едното село, което е на 360 км от София. Там отпразнувахме 70-тата годишнина на дядо ми. От там отидохме на море в Китен. Изкарахме чудесно. Малчовците заспиваха в количките, докато бяхме на заведение. В морето само им потопихме крачетата, но не бяха особено очаровани от усещането. Все пак бяха на 6 и 5 месеца. След 5 дни в Китен заминахме за другото село. Там и децата и ние си отспахме и починахме най-добре. Селото е близо до Велико Търново и въздуха е съвсем различен. Чист, тишина и спокойствие, малките спяха на двора под лозниците, а ние психически се настройвахме за мръсотията, която ни чака тук в София.
Момент 6: 30-ти септември – първата ни годишнина от сватбата. С умиление си спомнихме за щурия купон на прекрасното ни сватбено тържество. Ако можеше този ден да се повтори… Дали за нас са се променили отношенията след брака? Да, станаха още по-хубави и с всеки изминал ден се радваме, че сме заедно и вече тримата.
Момент 7: 6-ти Октомври, 30-тият ми рожден ден! Носят се слухове, за жената на 30 години . Винаги съм искала да направя голямо събиране в заведение, с приятелите си. Е, на този рожден ден беше така. За съжаление заведението доста беше лош избор. Прекалиха с грозната чалга. Но пък събрах най-близките си приятели и станахме компания към 20 човека.
Естествено, отпразнувах рождения си ден и с родители и роднини, поне тези които са в София. Беше чудесно. Времето все още позволяваше да сме навън и децата бяха с нас, все още не толкова щури, и все още седящи в количките.
И на двете сбирки исках да духна 30 свещички, а не числа Беше красиво – цялата торта беше в свещички, блещукаше всяка една от изминалите ми години. И независимо, че е имало и такива години, които бих искала да забравя, се радвам, че ги е имало. Те ме направиха това което съм, и въпреки трудностите не спях да мечтая за моята приказка, която най-накрая стана факт през 2007 г.
Момент 8: 15 декември – коледното парти на Вики и другите бебоци, с които се събираме. Тя бе малката принцеска на мама и татко. Както се сещате, този момент бе по-емоционален за нас, отколкото за 9 месечно бебе, но все пак Разрева се в Дядо Коледа, но бързо й мина в прегръдките на тати.
Същия това ден бе двоен празник – изби й първото зъбче, след толкова месеци на очакване.
Момент 9: Бъдни вечер! Моя най-любим семеен празник. За първи път на Бъдни вечер бяхме с брат ми и жена му и майка й, родителите ни, родителите на мъжа ми и двете братовчедчета 
Изкарахме чудесно! Вече нямам търпение Вики да порасне и да помага с подготовката на празничната маса
Момент 10: Изпращането на старата и посрещането на новата 2009 година. С баща й решихме да я оставим на едната баба, а ние да си починем. Бяхме в Кайлъка, в един от хотелите в парка. Събрахме се голяма компания от 27 човека. На маса, с танци, добро настроение и в добра компания, какво ли се очаква. Успешно изпратихме прекрасната стара година и с очакване посрещнахме новата, надявайки се да е поне толкова хубава, колкото и предишните две
Етикети/Тагове: забавно, моменти от живота, семейство
Честита нова година! Здраве, щастие, любов, охолство! Това сладкото принцесче да стане кака
И аз вече си имам племенник!
Честита принцеса Вики на 1 годинка!