В навечерието на Новата 2008 година, почивайки си следобеда се замислих за невероятните мигове, на които се насладих през изминаващата 2007 година. Следвайки хронологически, не можах да ги преброя с пръстите на ръцете си. След 28 години терзания, тъга, надежда, най-накрая тази година бе не просто добра за мен, а сбъдна всичките ми мечти, дори и тези, които не смеех да призная и пред себе си. И за да не съм голословна, ще синтезирам накратко тези прекрасни мигове.
Чудо номер 1: В края на януари 2007 се запознах с мъжа, който ме пренесе в света на приказките, благодарение на който вече 11 месеца, всяка сутрин се будя с усмивка.
Чудо номер 2:На 01 Февруари бе първата ни романтична среща с мъжа на мечтите ми. Надявах се да ме покани на среща, но не исках аз да съм инициатора. А факта, че той се появи с цвете и не ме целуна, бе основния критерий за да има и следваща. Може и малко старомодно да звучи, но аман от мъже, които чакат някой друг да им свърши работата
Чудо номер 3: За рождения му ден на 20 Февруари направих нещо, което винаги исках да мога да направя, но никога не бях подозирала, че ще имам смелостта. Друг е въпроса, че всеки друг мъж би го приел като даденост и да се хвали на приятелите си, а не просто да се наслади. Няма да изпадам в подробности, оставям фантазията Ви да заработи.
Чудо номер 4: След по-малко от месец от както излизахме, той ми предложи да се преместя при него и да заживеем заедно.
Чудо номер 5: През март прекарахме невероятен спа уикенд в Борова Гора. Прекрасна природа, тишина и спокойствие. Не ни се прибираше. Тази година, вероятно ще повторим.
Чудо номер 6: През април заминахме на о. Тасос и там изкарахме Великденските празници. Мога да кажа, че това бе най-великия празник за нас. С носталгия си спомняме мястото, на което прекарахме почти цял следобед, прегърнати, гледайки морската шир и наслаждавайки се на залеза …
Чудо номер 7: През май месец разбрах, че ще ставам леля . Чаках около 10 години брат ми да се реши, и ето. Много скоро, малкото човече ще се появи на бял свят сега през януари.
Чудо номер 8: След новината през май месец, последва и новината, че ще си имаме бебе и ние. За да не се повтарям, в „Бременна – ами сега“ съм описала какво бе усещането, когато разбрах, че съм бременна и как бъдещия татко реагира
Чудо номер 9: Прекарахме прекрасно лято, обикаляйки черноморието, роднини и близки.
Чудо номер 10: Получих предложение за женитба, което честно казано, не очаквах, след като вече бе планувана сватбата. Покани ме на вечеря, дойде с огромен букет рози и ме заведе в същия ресторант, където бяхме на 1-вата ни интимна среща. Не заподозрях какво е намислил, тъй като често посещавахме този ресторант, а и не е спирал да ми подарява цветя. Нямаше как да се усъмня какво е намислил
Чудо номер 11: На 30 Септември пък бяхме главните действащи лица в най-невероятната сватба, по начина който съм искала, така както мечтаех и без никакви издънки от никой
Чудо номер 12: След сватбата заминахме на Сватбено пътешествие до Тунис, където освен, че прекарахме чудесно, усетих първото помръдване на нашето бебче. Усещането бе просто неописуемо. И до ден днешен, се наслаждавам на всеки ритник, който получавам.
Чудо номер 13: Заминахме за Асеновград за да изпратим невероятната стара 2007 и да посрещнем новата 2008 още по-обнадеждаваща година. Прекарахме страхотно, с много танци, с корема на дансинга и непрестанни спомени за отминаващата година.

Етикети/Тагове: забавно, моменти от живота, пътешествия