За много кратко време в живота ми настъпиха големи промени. Промени, които винаги съм искала, но може би не съм била готова за тях. Нито съм била с подходящия за целта човек.
С приятелят ми живеехме вече няколко месеца заедно. Бяхме говорили за деца, дори си мислихме къде искаме да сме, когато зачена. Не сме се пазили много много. Избягвали сме само критичните дни по време на овулация.
Случи се така, че около нас, приятели и близки са вече на път. Бях на 7-мото небе, когато разбрах, че ще ставам леля. Подскачах като малко дете на батут. Тогава се замислих как ли бих се радвала и за себе си, когато това се случи на мен. Честно казано, на шега, на истина, все пак зачеването изисква време. Не винаги – факт. През април и май месец особено много държах да се пазим, за да не забременея, тъй като щеше да се падне да родя по празниците Коледа, Нова година. Искам детето ни да си има нормален рожден ден, а не да страда от факта, че все на неговия рожден ден има други празници. Или пък да си няма имен ден. Само като се замисля, децата в детската градина да си имат празник и тържество, а празника на моето дете да е все в почивни дни и да ме пита: мамо, защо то си няма тържество .

През юни месец не се пазихме, дори и в критичните дни. Когато наближи 28-мия ден, аз бях убедена, че всеки момент ще се появят признаците на женственост. Стягаха ме яйчниците. Дори уикенда се разхождахме в парка, минахме повече от 6 км. пеш, болките се увеличиха, но нищо. Мензисът ми го нямаше. Малко се учудих, но тъй като стягането, което усещах бе типичен признак за предстояща менструация, постоянно казвах на половинката, че всеки момент ще дойде. Цикъла ми винаги е бил изключително точен и на 1-ви юли се замислих мъничко, но твърдо бях убедена, че на сутринта ще се появи. Е да, но не. През уикенда ходихме на пазар и си купих рокля с висока талия. На 2-ри юли бях облечена с нея. До вечерта нямаше нужните признаци и си купих тест за бременност.

Прибрах се. Приятеля ми работеше в къщи нещо. Аз почти веднага отидох в банята за да направя теста, макар и да бях само с 2 дни закъснение. Докато чаках гледах как почервенява лентичката. След още половин минута ме обля пот – ледена и после гореща. Появи се и втората чертичка. За миг се вледених. Така очаквания и мечтан момент бе настъпил. А аз дори не бях мислила за това. Нямах представа как ще съобщя подобна новина на бъдещия татко. Цял живот съм мечтала да видя това „равно“ и сега? Гледах се в огледалото, зави ми се свят, след което усмивката ми просто се „заши“ на лицето. Опитах се да я махна, за да мога да се съсредоточа в поднасянето на новината, но не… не можех да спра да се зъбя. Излязох от банята, бавно отидох при приятеля ми и го гушнах. Той продължи да работи още 10 секунди и се обърна. Усети, че има нещо. Седнах в него. Попита ме: какво става? Аз само се хилех, не можех да си махна усмивката, но и не можех да проговоря. Мускулите на скулите ми се бяха схванали и усмивката ми можеше да бъде махната само оперативно . Той също се засмя, нахили се, знаеше, че има нещо, но не знаеше какво. Дори сега като пиша, се сещам как не можех да проговоря – невероятно беше усещането. Едвам успях да промълвя през усмивка: „Какво ще вечеряме Татенце“. Той ме погледна, без да мига, гледаше ме втренчено и попита: „моля?“ … Тогава аз повторих въпроса си . Той не знаеше какво да каже, само мигаше, гледаше ме, усмихваше се и … мълчеше. Не знаех какво да направя и тъй като и той нищо не каза, само го погледнах и попитах: ще го връщаме ли ?
Тогава той изпадна в бурен смях и каза: „как ще го връщаме бе Съкровище, това е прекрасно! Милото ми мамче …“

Невероятно е усещането, няма как да бъде сравнено с каквото и да е. Сърцето ми бие бурно, сега и с по-ускорен пулс, което е нормално за бременността ми. Но това да си искал нещо толкова силно и да го получиш е наистина прекрасно.
На всички мога само да кажа: Не се отказвайте от мечтите си, те се сбъдват, макар и не когато си мислим, че сме готови за да ги посрещнем …

Етикети/Тагове: бременност, новина