Сам в къщи …
Много голяма част от жените в един момент от живота си се чувстват самотни, пренебрегнати, или просто затворени между четирите стени, чакайки любимия да се прибере.
Колко би могла да издържи една жена, седейки в къщи, чакайки любимия да се прибере от работа, сервирала вечерята преди 2 часа, отчаяно гледаща часовника, надяваща се всеки миг вратата да се отвори?
Много от Вас биха казали: Ами да се занимава с нещо, защо трябва да седи и да чака… И отговора е много прост: смисъла на семейството е поне един път на ден да седнат да се хранят заедно, да споделят изминалия ден и емоциите от него. Не просто всеки да извършва нещо самостоятелно, и само уикендите да прекарват малко време заедно.
Други биха казали: ами тя има право на личен живот, да излезе с приятели, да се забавлява, защо трябва да седи и да чака? Приятелите са едно, можеш да се видиш с тях 1-2 от вечерите, но се предполага, че избора и на двамата да живеят заедно, предполага да живеят заедно, а не предимно с приятели и самосиндикално.
Още по-тежко е да искаш да прекараш повече време с любимия и това да е невъзможно. Гледайки влюбени двойки по улиците, излезли просто на разходка, а ти само да си мечтаеш половинката да се прибере по светло.
Когато закъсненията станат системни, това започва да тежи. Започват караници, недоволство, и дори и малкото време което двамата имат един с друг преминава в спорове, скандали и се превръща в бреме. Дори страх, че когато закъснее и с малко, пак го чака намусена физиономия.
А за всичко вина имат и двамата. Работата никога няма да свърши, но годините в които може да се радвате един на друг ще отлетят неусетно, а някой може да има и фатални последици като раздяла, за други просто неприязън, а трети дори може да потърсят утеха при друг …
Изхода от ситуацията не са ежедневните караници, а човешки проведен разговор. Може с един път да не стане, но не трябва и да се стига до системни такива разговори. Всеки човек уважаващ семейството което е създал, ще направи поне усилие, да постигне желаните резултати с дипломатичност, сдържаност и дори с усмивка
А ти къде се запозна с твоя ЧОВЕК? Къде го намери? Прочетох онази прекрасна твоя статия за 2007 годин.