Няма как да успея да опиша с думи, това което преживях вчера. Но ще се опитам, максимално описателно да споделя с Вас този кошмар, който изживях и от който още не мога да се отърся.
Следобеда излязохме и отидохме в една от кварталните детски градини заедно с моята приятелка и децата ни. Там е много по-просторно, има занимавки за децата и често ходим, когато градината вече е затворена.

Още миналата година искахме да я кръстим, но решихме, че е по-удачно като се стопли времето, за да може спокойно да я потопят във водата и да не се притеснявам, че ще се разболее. Дойде пролетта, не се организирахме, и ето, че вече е средата на лятото. Затова, мобилизирахме се миналия уикенд с мъжът ми и отидохме до манастира, в който той е кръстен – Драгалевския манастир.

Ако сте купували бебешки пюрета на Сънвал, вероятно сте давали на вашето мъниче и елда преди самата вие да започнете да му готвите. Елдата е едно от най-богатите на витамини и елементи варива.

Минаха изборите. Какъв ще е резултата, ще разберем след 4 години. Но докато чакаме да минат, нека погледнем позитивно, на това, което ни чака през тези 4 години: Видео

Не мога да не споделя с Вас това култово съчинение на второкласник! И тъй като 90% от моите приятели и познати са програмисти, смятам, че ще е интересно за всички.

Когато следобяд Вики се събуди, застана срещу възглавницата на баща си, посочи я с пръст и каза: Та-ти. Аз и казах, да това е възглавницата на тати и тя продължи да повтаря та-ти.
И тъй като от няколко седмици я карам, да си каже името и как се казва, реших пак да пробвам.
- Ти как се казваш?
А тя отговори:
- Ти-ти !

След прекрасния съботен ден във Вършец, в неделя Вики се събуди към 7:30. Станах, нахраних я навън и седнахме в едно кафе в градинка, тя да си обикаля. След половин-един час и тати се появи, като естествено си направих труда да го събудя