Продължение на Влюбена и погубена - втора част:

Дните минаваха бавно и мъчително. Отношенията не бяха нито по-лоши, нито по-различни. Работата вървеше, но това бездействие и липса на обяснение за случилото се, я тормозеше все повече. След още няколко дни той отново я покани у тях. Това бе сигурен знак, че той също би искал нещата не само да се изяснят, но и да се задълбочат.

Продължение на Влюбена и погубена - първа част:

Въпросният петък след работа отишли в неговото жилище. Когато тя влязла, се почувствала някак особено. Кухнята била сякаш тя е избирала мебелите … Той приготвил вечеря набързо (нещо, което и двамата обожавали) и докато чакали ястието да стане готово, направил и по коктейл. Сладки и непринудени приказки, приятна компания, обстановка и замайващи коктейли. Седнали да вечерят и

Едва ли, когато сърцето Ви затупти немирно, непокорно влюбено в млад и привлекателен господин, сте предполагали, че той не гледа на Вас като на жена, и дори няма и шанс да Ви погледне, като обект на душевно и физическо привличане. Мда … и Тя - нашата героиня този път, дори и не подозираше, че мъжът за който сърцето й бие така буйно, просто не изпитва влечение към нея…

Останах потресена от споделената история. Познавам момчето от години. С приятелката му бяха заедно вече 2 години и половина. Много се радвах за него, тъй като определено изглеждаше и щастлив и спокоен с нея. Живееха заедно, имаха си личен живот и нито единия, нито другия бе лишен от срещи с приятелите си, без това да вреди на връзката им.
Лятото тя получи предложение за работа в Европа и замина. Тъй като той имаше доста служебни задължения, нямаше как да замине веднага. Беше въпрос на време, да приключи нещата си тук да отиде при нея.
Есента наближи, но все не оставаше време за отпуска. Времето се

В тази категория ще публикувам написани от мен истории, за хора, събития и случки, които са били споделени и с изричното съгласие на разказвачите. Предварително се извинявам за едностранното разглеждане на случките, тъй като аз не съм арбитър, а само пренасям разказаното в писмен вид. Медала има две страни, на Вас оставям да споделите другата позиция, ако желаете.

Преди да се реша да си направя сайт, знаех само че искам да имам свое място, където да споделям чувства, емоции, случки, събития от моя живот, място, където да съм в собствени води, да не се страхувам, да съм себе си. Мечтаех да гледам към слънцето с вдигната глава, да се усмихвам, да се радвам на всеки миг от живота си, мечтаех да бъда щастлива. Както може би повече са се сблъсквали с редица разочарования, така и аз, години наред търсех своето убежище, да има с кой да посрещна изгрева и да изпратя залеза.