Предаден, унизен и подигран
Останах потресена от споделената история. Познавам момчето от години. С приятелката му бяха заедно вече 2 години и половина. Много се радвах за него, тъй като определено изглеждаше и щастлив и спокоен с нея. Живееха заедно, имаха си личен живот и нито единия, нито другия бе лишен от срещи с приятелите си, без това да вреди на връзката им.
Лятото тя получи предложение за работа в Европа и замина. Тъй като той имаше доста служебни задължения, нямаше как да замине веднага. Беше въпрос на време, да приключи нещата си тук да отиде при нея.
Есента наближи, но все не оставаше време за отпуска. Времето се разваляше, топлото лято си замина, а циганското май тази година дори и не дойде. Тя имаше нужда от по-топлите си и зимни дрехи. Той приготви старателно багажа й, събра един куфар с багаж с всичко, което й е нужно и един куфар с подаръци (по един подарък за всеки пропуснат момент заедно) и бе готов да замине при нея, да я изненада и лично да й занесе така нужните й дрешки. И замина – нарамил куфарите, нямащ търпение да види любимата си. Всичко чудесно, никой нищо не подозира, нито тя, че той ще идва, нито той, че ще бъде така посрещнат…
След тежки месеци работа, едвам си е взел една седмица отпуск, с надеждата да си почине, да се отпусне, да бъде с любимия човек, който по никакъв начин не е спирал да му казва и показва, че мисли за него и го обича … С бяло Българско сиренце и прекрасна ракийка и куфар с нейните дрехи, заминал при нея.
Невиждани очи – забравени очи!
Когато пристигнал, за добре дошъл и благодаря, че ми донесе дрехите, любимата му казва, обаче, че не вижда живота си с мъж до нея! Моя поглед бе така опулен, че в първия момент попитах, а какво, с жена ли? И отговора беше: А, тя е БИ. Но това не е било проблем никога.
Не, не жена е проблема, не бил и мъж … Просто тя така решила, да не му губи времето. Иска да гради кариера. Той и наличието му очевидно са пречка за това. Да не храни надежда, че връзката им ще продължи и ще прерасне в „и заживели щастливо“…
Оказва се обаче, че има друг мъж. Синините от него били очевидни, по тялото й – не от бой, а от любовна игра. Такива белези се оставяха в пубертетските години, не от и на хора на по 30 години. Но може и аз да съм старомодна, знам ли …
На следващия ден той се прибира в България. Не може да осъзнае какво става, какво е станало. Не ден, не два, не седмица, ами месец и повече след случилото се, той се опитва да преживее лицемерието от последните месеци, подигравката и унижението, че е използван само и единствено с цел облагодетелстване… И нормално – отиваш в нова страна, имаш си работа, дом, намираш си прятели, гадже, трябват ти само някои дрехи и дребни нещица, за да забравиш изцяло от къде и как си тръгнал… Е, след като си получиш и топлите дрехи, слагаш пръста на „любимия“ човек и казваш „Извинявай, не исках да ти загубя времето и причиня това!“ и забравяш за 2 години и половина от живота си… Другата страна? А, другата страна, нея кучета я яли! Ще мине! Времето лекува, всичко лекува… но на каква цена?
Мога само едно да кажа: той не заслужава това отношение. И тя определено можеше да постъпи много по-интелигентно в тази ситуация… Че ще боли е ясно, когато обичаш някой те боли, но болката от унижението, лицемерието и циничната подигравка е много по-голяма…
Етикети/Тагове: жени, истински истории, мъже, предателство
Нормална човешка история,която се случва може би всеки ден някъде около нас.
Едит от админ: Моля, пишете на кирилица.
По-добре, че е станало така. 2 години не са нищо пред едно разбито бъдеще, той винаги ще си остане пич, а тя жена вез достойнство. момче, карай напред – за такъв човек не се съжалява, аз съм убедена, че ти ще си по-щаслив, от сърце ти го желая.
Едит от админ: Моля, пишете на кирилица.
Гадно е постъпила, разбирам чувствата му.
Благодаря Ви за проявената съпричастност и изказаните мнения. Само ще Ви помоля да пишете на кирилица, ако това не е проблем и за Вас.
Сама по себе си, това е една от ежедневните истории, с който се сблъскваме постоянно, както Гергана е казала.
Че няма за какво да съжалява – няма. Боли го и съм сигурна, че ще го боли още дълго. Всеки от нас си е имал своята драма. Месеци, някой дори години прекарват в терзания и спомени, но няма как да кажеш на сърцето си – СТОП, спри, не го обичай вече, той те нарани …
Жалко, че е попаднал на грешния „човек“… А що се отнася до говоренето на сърцето – от личен опит знам, че то изглежда не разбира български Понякога съм се чувствала като шизофреничка – знаех, че не е за мен (затова и не му показвах чувствата си); непрекъснато ме наранява при контактите си с него (няма как да ги избегна); а пък сума ти време мина, докато го разкарам от сърцето си…
Пожелавам му да намери истинската си половинка! Страхотно е!!! След 11 години брак, още съм влюбена ))
Мале, каква драма. Съжалявам, че ще прозвучи малко против жените, ама има мъже които биха дали всичко за да им е кеф на жената. И те свикват по този начин да живеят, и след 2,5 години се случва това по горе.
Това са гадните български женоля.
Първо, искам да благодаря на Милена за това, че описа историята и я показа на вас! Макар и това да е един доста обобщен вариант, съм се придържал към фактите и без излишни думи й разказах за преживяното от мен! (самата история е доста по-цветна, цинична и болезнена) Сами знаете, че човек, който е готов да сподели това, което е преживял и да го опише по някакъв начин, той малко или много го е надживял! Преди ми беше много тежко, но сега вече всичко останало в миналото. Сега си казвам: Погледнато реално, нищо кой знае какво не се е случило… Само докато пиша тези редове съм сигурен, че се случват стотици подобни истории, а и все пак това е случката пречупена през моята призма. Сигурен съм, че има и друга версия, правеща ме много „черен“. Да, не съм идеалния за никоя жена, защото всеки е индивидуален и по свой собствен начин изразява чувствата си. Но мисля, че никой не заслужава това, което се случи на мен, не го пожелавам и на най-големия си враг.
Знаете ли, опитах се да бъда лош, да мисля лоши неща и да се опитам по някакъв начин да нараня човека причинил ми това… и само докато си мислих какво да направя (а повярвайте ми, мога много болезнени неща да направя и имам тази възможност) се почувствах зле. Усетих, че човек дори и такова нещо да му се случи, трябва да махне с ръка и да продължи напред. Усетих, че не мога да вървя срещу себе си и да върша злини! Жената описала случката ми ме познава, тя знае, че не бих сторил каквото и да е зло, колкото и да ми се иска. Просто няма да се почувствам аз по-добре от това! Тогава, защо да го причинявам на някой? Има кой да наказва и аз знам, че това не съм аз. Нека всеки живее живота си както умее за добре, аз получих своя урок, ще се постарая да не попадам повече в такава ситуация…, ама знае ли човек какво го чака зад ъгъла…?
Много си прав братле много. Живей така както намираш за добре.
Кофти!желая ти да срещенеш жена която ще те оцени и обича!
Така е станало много по-добре, защото се е случило навреме. И знай едно, че човек, който е предал един път, ще го направи пак. А ти – горе главата.
До главния герой
Зная колко тъпо е да преживееш такова нещо. Преживях нещо подобно и наистина се чувствах като тъпачка и ми идваше да си откъсна главата, бях адски гневна най-вече себе си. Мина повече от година оттогава, но болката си остана, вярно притъпява се, но не изчезва и не се забравя. Оттогава и аз си казвам винаги точно така – знае ли човек какво го чака зад ъгъла, а мисълта да се влюбя или да бъда обичана ме отвращава.
„Има само два начина да се справиш с жените, но … никой не ги знае“
До Галя:
Галя, след като и аз съм бил в подобна ситуация като теб, може би не е много удачно да ти давам съвети. Но има една хубава френска поговорка, те нали си падат кулинари, та сама тя гласи следното: Отмъщението се консумира студено! А аз обичам да казвам и едно друго нещо: Проклет съм от благодарни приятели! Ама знаеш ли, през къде ми е! Сигурен съм, че се сещаш! Правя добро и продължавам да съм проклет от тези нещастни душици, които като имат полза от теб са много мили с теб, после като се опитат да те правят на Нено се срива репутацията им като америкаснки небостъргач на 11 септември…
Та ето съвета ми:
Давай най-доброто от себе си на хората, това е положителна енергия, която после се връща стократно… Повярвай ми, това ако го правиш от сърце и с желание наистина се връща!
Нека да видят какво не могат да притежават като те нямат!
Да, има шанс да си навлечеш много неприятели, но те теб не те интересуват и колкото по-рано ги разбереш че са под чертата толкова по-добре. Истинските хора, тези които са сотйностни, ще ги разбереш след това!
Поздрави от мен и ако искаш мисълта да бъдеш влюбена и обичана да не те отвращава, попитай Милена (авторката на сайта) за връзка с мен, за да ти разкажа нагледно за какво говоря по-нагоре!
До главния герой
Напълно съм съгласна с теб! Стечение на времето развих нещо като интуиция и избягвам такива „приятели“. Но не се научих да бъда лоша, а не виждам и защо… Силата на Човека трябва да е в това да прави добро.
На Галя мога да кажа само това – най-хубавото нещо на света е споделената любов. Тя наистина съществува, но трябва не само да я намериш, но и да я задържиш… Пожелавам ти да я срещнеш по-скоро… Гарантирам ти, че ще забравиш за отващението бързо-бързо!
Много зле е постъпила ,аз сам с едно момче вече година и половина и въпреки, че съм малка на 16 съм и мисля, че тя е постъпила много детински, защото и с моя приятел се е случило същото преди 4 години и половина след 3 годишна връзка. Много е гадно, но времето лекува и накрая остава само любовта превърнала се в омраза !!!