Продължение на Влюбена и погубена - първа част:

Въпросният петък след работа отишли в неговото жилище. Когато тя влязла, се почувствала някак особено. Кухнята била сякаш тя е избирала мебелите … Той приготвил вечеря набързо (нещо, което и двамата обожавали) и докато чакали ястието да стане готово, направил и по коктейл. Сладки и непринудени приказки, приятна компания, обстановка и замайващи коктейли. Седнали да вечерят и

Останах потресена от споделената история. Познавам момчето от години. С приятелката му бяха заедно вече 2 години и половина. Много се радвах за него, тъй като определено изглеждаше и щастлив и спокоен с нея. Живееха заедно, имаха си личен живот и нито единия, нито другия бе лишен от срещи с приятелите си, без това да вреди на връзката им.
Лятото тя получи предложение за работа в Европа и замина. Тъй като той имаше доста служебни задължения, нямаше как да замине веднага. Беше въпрос на време, да приключи нещата си тук да отиде при нея.
Есента наближи, но все не оставаше време за отпуска. Времето се

Ако Ти не си попадал в подобна ситуация, то със сигурност, поне един човек в обкръжението ти е бил или е в подобна завързана история.
Наскоро бях свидетел на следната картинка. Момчето години наред жадува за истинска връзка, в която да обича и да бъде обичан, но уви, все не се случва така, година след година. Имаше отчаяна нужда да дари любовта си на момиче, което ще го оцени, което ще откликне на неговите страсти, а не както в досегашните случай – едностранна любов. И срещна Нея…

След поредния депресиращо скучен ден в работата, споделих с половинката си причината за състоянието си. Не мога да кажа, че слушам хората какво ми казват, но понякога се заслушвам в съветите ми. За мое щастие, попаднах на мъж, който предпочита да разбере как съм и да ми помогне, а не просто да продължи да се разхожда с дистанционното по каналите, или както е вече по традиционно, да си седи на компютъра, да си рови по форуми, чете какво ли не но не и да бъде съпричастен към избраницата си.

От много време исках да направя нещо за себе си, място, на което да мога да кажа това, което мисля, чувствам, това, за което мечтая, какво сънувам…
Когато стартира времето на блоговете, живота ми съвсем не беше това, което исках да бъде. Болката, тъгата, разочарованието и страданието през всичките изминали години ме бяха обгърнали и това бе единственото нещо което можех да кажа за себе си и живота си.