Одисеята с храненето на малката продължава. Въпреки, че спряхме да се гоним при хранене, тя просто не иска да яде. До преди 2-3 седмици давах витамини, благодарение на които тя изяждаше толкова, колкото за цял ден през уикенда не изяжда. Обаче ги спрях (нали е добре да се прави почивка) и старата песен на нов глас. Оставям я да яде, а тя не пипва яденето и след 15 минути се налага все пак да напъхам няколко лъжици в устата й.
Е, реших да попитам в градината, кои са храните които тя не яде там. Не мога да ви опиша изненадата на лелята: „Тя яде абсолютно всичко, първа сяда на масата, изяжда всичко и иска допълнително от второто и изяжда и него.“
Онемях! „Няма никакви проблеми, но определено не предпочита хляб, нито със супите, нито с второто.“
Погледнах я, а тя стои и гледа на страни, и не смее да ме погледне. Не, не се скарах, а започнах да се шегувам с нея и да я питам защо тя прави номера на мама. Тя започна още по-на страни да гледа.
Вечерта когато я взех, поредния отказ. За сметка на това взе моето ядене, започна да яде пилешкото бутче и всичко беше наред, докато не дойдох при нея.
Започна едно протакане, размотаване, търсене на други занимания и …
Ядосах се. Взех й купата с лещата (която тя поиска) и се разпищя. Казах и, че яденето приключи и отиваме да ляга.
Тя ме догони и каза, че ще яде, и да й върна купата.
И диването с диване, след един час мотане, в крайна сметка си изяде храната, без дума да обели.
Не знам до къде може да стигнат детските номера, но определено сме във фазата на всички маймунджелъци и опити за привличане на вниманието.

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, майчинство, отглеждане на дете, развитие на детето, хранене