От месеци се каним да отидем на гости, на вилата на наши приятели. В събота се разбрахме и с огряването на неделните слънчеви лъчи, натоварихме един сак детски багаж и потеглихме. Вилата е на 25 километра от София, с голям двор, прекрасен навес и хладинка.
На отиване малката заспа в колата и си взе дрямка от един час, преди щурите игри. Когато се събуди, ококори се, огледа се и без много свенливост започна да изследва обстановката.
Каката (на 10 години) и баткото (на 7 годинки) и друг път са си играли с нея, но не в тази по-зряла възраст 2 и 4 месеца
Нямаха търпение да отидем и да играят с малката закачка.
А когато дадох зелена светлина на пръскането с водни пистолети и маркуча за поливане на тревата, нямаше по-голяма радост. Малката ги къпеше и се заливаше от смях, а ако някой искаше да я мокри нея, не даваше маркуча. Не, че сама не го обръщаше към себе си и не ставаше мокро мишле, но е друго като го прави сама.
След няколко минути съвсем естествено й ставаше хладно и идваше да се сгуши в мама и хавлията.
Сменям гащи, обличам дрешка, сушим коса и десетина минути лягат на шезлонга да се натоплят.
Гоненица, топка, скачане на батут, ровене в пясъка … все забавни и приятни игри за децата.
После отново започва мокренето и след него и сушенето.
Невероятна картинка беше като се излегне на шезлонга и кръстоса крачетата.
След толкова забавления и щуреене, 2 километра след като потеглихме заспа в колата. Мислихме, че ще се събуди като я пренасяме, но не. Дори не отвори очи, когато й обличах пижамата.
Баща й си мислеше, че ще се събуди в 5 сутринта, но като я гледах как беше омаломощена, заложих на 7. А в крайна сметка, едвам в 7:30 успях да я събудя за да се оправяме за градина и работа.
Беше един невероятен уикенд, с много красиви мигове, един сак мокри дрехи и емоционална удовлетвореност.
В такива моменти се замислям, за родителите, които не позволяват на децата си да влязат в пясъчника за да не се изцапат, или пък да не се пръскат с вода …
Като знам какво детство съм имала, и какви са днешните игри, предпочитам да запазя колкото се може повече от моето детство и щурите забави, от колкото детето ми никога да не разбере какво е това да си омазан с кал до уши или пък мокър до кости от надпръскване с пистолети.
А гледката е наистина умилителна и ме връща в спомените, за безгрижните лета на село, къпането в коритата със слънчева вода и онези мигове, които някой деца никога няма да имат…

За всички родители, които не се притесняват да оставят детето си, да има поне част от нашето детство, специален поздрав:

Етикети/Тагове: споделено