Повече от три месеца вече се наслаждавам на музикалните изпълнения на малката. В началото не й разбирах много от тананиканията, докато не дойде момента, в който започна с ясни думички и мелодия да пее песничките, които слуша в яслата и у дома.
Миналия месец й купихме и диск с песнички и стихчета за цифрите, който са оказа много забавен. Понякога дори след като я оставя, диска продължава да свири и се усещам почти пред офиса. След по-малко от месец само за по 20 минути на ден тя започна да пее и песничките от този диск.
Вечер, когато се приберем, качва е на секцията, взима си диск, който иска да слуша (има 2 любими), и си пуска музика.
До скоро водехме преговори за силата на звука, много се радваше, като е усилено до край, но вече е по-толерантна и го намалява, когато я помолим.
Последната кулминация беше докато я люлеех – запя песничката за английските букви. В първия момент не се усетих какво ми пее, но след като продължи да я повтаря още няколко пъти, така се зарадвах, че я обсипах с целувки. Е, стига само до D-E , но все пак, няма как да не се зарадвам.
Оказа се, че знае и песничката за рожден ден и успешно я пее като види торта или чуе, че говорим за нечий рожден ден
Опитва се да брои, но единицата я забравя и почва от 2 и така до 9, а понякога и до 10.
Живеем на трети етаж и всеки ден, сутрин и вечер докато се качваме по стълбите броим. Понякога и тя се включва, като с всеки изминал ден повтаря повече и повече.
И не на последно място, любимото й усмирително вечер преди лягане е да танцуваме тримата – мама, тати и тя. Прегръща ни и бавно танцуване на няколко любими балади.

Щастлива съм, като гледам огъня и радостта в очите на детето си. Непрестанна усмивка, големите й кафяви очи и пламъка на безгрижното детство са просто опияняващи.

Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, развитие на детето, споделено