Един перфектен ден
Поредното предизвикателство, което не само ме накара да се замисля, но и да поискам този перфектен ден. Пламен Петров развинти въображението си, разказвайки за неговия прекрасен ден, а мен и още доста блогъри, отново предизвика да извадим съкровени мечти и тайни на показ.
Размърдах се, а проникващите слънчеви лъчи от процеп на завесата погалиха лицето ми. Почувствах нежно докосване и отворих очи. Погледнах часовника – показваше 9:30. На него имаше и оставена бележка – „Днес ще си дойда на време. Обичам те, прекрасна моя!“ Усмихнах се, протегнах се, станах, дръпнах завесите и лъчите на слънцето нахлуха в спалнята. Облякох си халата и си направих сутрешния тоалет.
Ослушах се, но освен птичките наоколо, не се чуваше нищо друго.
Мъжът ми бе станал, приготвил децата и ги бе откарал на училище и градина.
Слязох в кухнята, направих си кафе, излязох на верандата. Играчките на децата бяха по двора, кучето дойде да ме поздрави овъртайки се с опашка около мен, а цветята в градината вече бяха отворили цветовете си от огряващото ги слънце.
Докато пиех кафето, си прегледах основните задачи и уговорки. Проверих си пощата (е-мейла) за нови спешни задачи и се облякох за излизане. Очертаваше се един сравнително спокоен ден…
Качих се на колата и отидох до близкия магазин. Набавих необходимите продукти за днешното меню и в 11 часа вече бях отново у дома. Сложих супата да се вари и междувременно отхвърлих част от задачите си. В 11:53 телефона звънна. Бе моя стара приятелка, с която понякога обядвахме заедно. Преоблякох се потеглих към срещата си с нея. Винаги точни и двете, засякохме се на входа на ресторанта. След час и половина приказки, в добра компания и вкусна храна, се озовахме в близкия спортен и СПА комплекс. Джакузи, парна баня и масаж. Два часа пълно отпускане и само за нас. В 15:45 имах среща по работа и се отправих към нея. Срещата се оказа по-полезна от очакванията ми, което още повече ме амбицира и озари денят ми.
В 17 часа бях пред детската градина да взема близнаците и сестра им. Трите малки човечета чакаха с нетърпение да отида. Всеки без направил по няколко бели разбира се, но и тримата тръпнеха в очакване да вземем кака Вики от училище. А тя, най-голямата принцеса на мама, току що бе приключила с тренировката по плуване. В 18 часа всички сме в колата и с бойни викове, песни и детска глъч, надпреварвайки се кой повече ще говори от другите, се отправихме към дома. Вратите на колата се отварят и започва щуро надбягване, кой първи ще стигне до фризера за да вземе първи сладолед.
След скромната доза въглехидрати, децата се впускат в яростно изразходване на току що презаредените батерии.
Сложих набързо останала част от вечерята да се пече и излязох при тях в градината. Изпреварваха се, кой повече неща ще ми покаже, донесе, разкаже. Всеки искаше да ми привлече вниманието, което така или иначе бе изцяло за тях.
В 19:30 колата на мъжът ми спря пред оградата. Учудих се, защо не паркира направо в гаража и излязох да го посрещна. Той излезе от колата, отвори багажника и докато пристъпвах към него и извади една огромна кошница. Кошница с 51 червени рози, аранжирани като сърце…
Прегърна ме, целуна ме и каза: „Благодаря ти, че те има!“
През това време, децата бяха застанали на оградата и ни гледаха в очакване, дали вече могат да се покатерят върху баща си и да го нацелуват.
В 20 часа всички бяхме в трапезарията. Близнаците нареждаха чиниите и приборите. Малката принцеса сервираше подправките и салатата, Вики слагаше ястията и супата, мъжът ми надзираваше процеса и какво липсва на масата, а аз сипвах яденето по чиниите.
След час приказки с любимите ми същества, почти не бях докоснала яденето си. Бях се погълнала от емоцията да ги слушам и да им се радвам.
След вечеря, всички отсервирахме масата, а докато аз подреждах в кухнята, мъжът ми изкъпа близнаците, а каките се изкъпаха сами. В десет без 15 всички бяха по леглата, в очакване на любимите си приказки – момичетата в тяхната стая с мен, а момчетата с баща си. След половин час с мъжът ми се засичаме на излизане от стаите на децата и се целуваме. Сега е момента на уединенито, само ние двамата … Излязохме на верандата, седнахме на люлката и се отпуснахме в обятията си…
Събудих се. Разбрах, че съм сънувала … Но пък съня бе наистина поглъщащ!
Е, това е от мен, един обикновен прекрасен ден, на един обикновен човек. Всеки има мечти, важното е да ги следваш …
Етикети/Тагове: споделено
Привет!
Страхотен ден!
Много,много ми допада!
И аз за това си мечтая…….
Почти съм се приближила , още малко ми остава….!
Много ме зарадвахте с този текст!
Благодаря !
Хубав ден на всички!