Още началото наминалия месец бях решила да заведа малката на село по празниците. Нямах търпение да я пусна на воля да щурее и обикаля по двора. Така и стана. На 1-ви май на обяд натоварихме багажа и потеглихме. Тя спа през половината път и се събуди, когато спряхме за малко. Останалата част от пътя премина в закачки, махаше на колите, искаше да излиза от стола си и подобни бебешки капризи
Пристигнахме към 18 часа, а тя накипрена стои пред вратата и чака. Баба ми отвори вратата, а тя с нейното детско любопитство побърза да види какво има от другата страна и влезе в двора.
Очичките й шареха, не можеше да реши кое по-напред да пипне и да изследва. Опитах се да я разведа из къщата, но тя категорично отказа да остане вътре и избяга на двора. И честно казано я разбирам. Голям двор, свобода, пространство, а в къщата, не че не й беше интересно, но навън имаше далеч по-впечатляващи неща – стълбище, градина, цветя, мивка, куче, козлета …
Легна си превъзбудена, гушкахме се докато заспи, защото определено тя се чувстваше различно от дома.
На сутринта, росна китка засмяна, стана към 8 часа и без да губи и минута време излезе на двора да изследва. Отказа да яде, дори не си отвори устата, но и не я насилвах. Кътниците са почти пробили и чакам всеки момент да избият.
На обяд почти не яде и заспа. След 2 часа сън продължи обиколките на къщата. Изкатери се по витата стълба до 2-рия етаж, сам самичка, но пълзейки, не изправена. На слизане, реши, че й е по-лесно да пълзи назад, отколкото мама да я държи за ръчичка и да й помага.
За всеки ден оставях по нещо ново, за да не и дам твърде много поле за действия и емоции. На 4-тия ден ме хващаше за ръка и ме водеше на двора при козлето, заставаше до вратата и чакаше да я отворя за да влезе и да го види.
Кучето пък беше най-интересното и най-страшното едновременно. Освен, че стоеше и го гледаше по 5-10 минути като хипнотизирана, когато кучето скачаше към нея от радост и лаеше, тя се хващаше да крака ми и подаваше ръчички да я гушна. Страхотна занимавка, много му се радваше, но и се страхуваше да го докосне
Следобеда отидохме на гости на моя братовчедка. Те току що се бяха сдобили с 2 каракачанки на 40 дни, едни пухкави, игриви и на размери колкото Вики . Те искаха да си играят с нея, а тя милата се страхуваше от допира им. Но като се отдръпнат, тя отиваше до тях максимално близко и ги гледаше и подаваше ръчички към тях.
Направо няма как да опиша каква картинка беше малката мишка.
Предпоследния ден отидохме до Велико Търново малко на разходка. С племенника ми се бяха наговорили да са кисели и мрънкащи и общо взето не беше разходка за удоволствие, но като се има предвид, че и на двамата им растат зъби, всичко е наред.
Не 6-ти в 14 часа потеглихме обратно за София. Толкова й се спеше, че преди да минем табелата на село вече спеше. Събуди се едва когато паркирахме пред блока. Тати ни чакаше пред входа и в момента в който отвори очички започна да му маха.
Беше наистина едно прекрасно преживяване. В края на месеца, ако не ни мине котка път, ще отидем пак с наши приятели и техните деца и този път ще сме с тати

Етикети/Тагове: споделено