Необратими промени

Публикувано в: Бременност

Необратими промениУсещането, че всеки миг живота ти ще се промени безвъзвратно е неописуемо, ще настъпят необратимите промени. Очакването всяка секунда, минута, час, безсънните нощи почват да стават плашещи с всеки изминал ден. Безсилен си да направиш каквото и да е, искаш да крещиш от една страна, а от друга, знаеш че трябва да си силен на финалната права.
Признавам си, имам моменти, в които имам нужда да крещя. Сълзите ми избиват, но знам, че трябва да стисна зъби и да почакам.
Усещането за безсилие става все по-силно, прави те все по-уязвим и душата ти се разкъсва между емоцията и очакването.
Едва ли бъдещите бащи могат да разберат какво е… Но е добре да знаете, че за да се преборим с всичко това, сте ни нужни Вие. Вие сте тези, които могат да потушат напрежението, болката и отчаянието, което неминуемо ни спохождат макар и за кратко, макар и за няколко мига – не случайно се нарича предродилна депресия.
Една прегръдка може да даде сили, да се преборим с последните дни на очакване.
Не ми липсва това, за което благодаря на прекрасния си съпруг. По скоро се чувствам безсилна да спра нахлуващата депресия, която ме обсебва. Като нашийник със шипове, впиващ се все по-силно, колкото повече се съпротивлявам.
Две седмици преди термина ми, за първи път се почувствах на ръба на силите си. Промените в организма ми, задържането на течности, намалената циркулация на кръвта, все повече затрудняват функционирането на тялото ми. Чувствам се като Шрек, подути и отекли крайници, пръстите на краката и ръцете ми са почти двойни, нямам глезени. Благодаря се само, че това ми се случва чак сега. Толкова течности има в организма ми, че най-лесния начин да се освободи организма ми поне от част от тях е, чрез сълзите. Дори и да искам да спра, на моменти не мога, сълзите просто текат.
Не спирам да се движа, макар и да е свързано с пронизваща и тежка болка в ходилата. Сводовете ми са почти изравнени, и дори ортопедични подметки не помагат. Няма как да се опише усещането. Няма и как да се промени, освен от самосебе си след раждането. Затова, още малко остана, стискаме зъби и се надявам малката ни принцеска да се роди жива и здрава. Друго не искам – искам само тя да е добре.

Етикети/Тагове: , , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
27 февруари 2008, категория Бременност.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

Все още няма коментари.

Остави мнение/коментар