Живеем във времето на информационните технологии. Интернет е един от най-масовите начини за разпространение на новини, мнения, начин за дискусия, запознанства, измами и какво ли още не. Преди малко прочетах една стара статия. Чесно казано, притесних се, защото съм наясно какви негативи може да има интернета и защото един ден и моето дете може да изпадне в такава ситуация. Дали ще съм добър родител, дали ще успея да възпитам детето си така, че да го предпазя максимално от застрашаващите го опасности? Този въпрос определено не ми дава мира напоследък. С напредване на бременността, признавам си, започвам да се страхувам. Единственото за което се моля, е да успея да възпитам детето си да бъде достатъчно разумно и да може само да се предпази от обкръжаващите го опасности.
През последното десетилетие съм се сблъквала с какви ли не начини на комуникация – ICQ, сайтове за запознанства, yahoo messenger, msn messenger, скайп и т.н. По каква причина съм прибягвала до тях, дали забързано ежедневие, дали липса на достатъчно свободно време извън офиса или просто за разнообразие и разширяване на социланите контакти – причини много. Сблъсквала съм се с доста различни хора онлайн и дори на живо. Не отричам, че голяма част от „срещите с непознати“ са били приятни, дори сме запазили контакт и до днес с някой. Но не отричам, че съм имала и такива, който са ме изправяли пред доста притеснителни ситуации. Когато бях по-малка, по-безстрашна, определено и по-лекомислено се решавах на подобни крачки. С годините, това се промени и значително по-предпазливо започнах да подхождам към този тип контакт и комуникация. Коминукацията, сама по себе си, дори и само виртуална крие рискове, тъй като не знаеш човека зад другия монитор какво всъщност цели. Даването на каквато и да е лична информация лековерно може да доведе до наистина неприятни, за някой и фатални последици.
Когато не зная какво цели отсрещната, оставям те да ми подскажат какво искат и каква е целта на комуникацията. Ако по някакъв начин отсрещната страна започне с въпроси от личен характер, дори и намек за сексуални цели, просто прекратявам комуникацията. Масово, това са хора, търсещи секс, или дори просто компелксирани воайори. Независимо от възрастта, по начина на писане, изказване, а дори и темите за който си говорим, още при първите 4-5 реплики е разбира какъв човек стои от другата страна. Естествено, друг е въпроса, ако човека с който разговарям, не е също толкова добър психолог, че да може да прикрие целите си. Тогава обаче мисля, че не мога да го класифицирам като психолог, а по-скоро като добър играч.
Затова мога само да посъветвам тези, които контактуват по интернет – бъдете внимателни и когато се решите на „среща с непознати“, преценето мястото и времето така, че да може да се измъкнете от възможни неприятни ситуации. Например, срещата да е на достатъчно публично място. Когато се видите все пак, може да започнете комуникацията с коментар, че имате около половин час, за да не изпаднете в затруднение, когато човека не отговори на добитите вече представи от нета. Винаги, ако все пак човека се окаже приятна компания, този половин час лесно може да се удължи. Признавам си, до сега този принцип само ми е помогнал. Мои приятели са ми разкзвали как на срещата с момиче се появява съвесем различен човек от този за който се е представяла. Аз поне такъв случай не съм имала, но пък съм имала определено неприятни срещи.
Успех на чатърите и умната. Винаги имайте едно на ум

Етикети/Тагове: интернет, комуникации, онлайн, чат