Въображаеми приятели на децата

Въображаеми приятели на децатаОт няколко месеца малката си има въображаем приятел. Но не кой да е, а Баба Яга.
От една страна може да ви се стори странно, от друга смешно, че точно баба Яга й е въображаем приятел, но в това няма нищо необяснимо.
Преди година единия й дядо й купи баба Яга, която свети, смее се, движи се, и те много бързо се сприятелиха. Но, тъй като беше с много механика и доста крехка, бързо й видя сметката. Поне така си обяснявам нейното присъствие сега, защото малката често ме питаше, къде е тази баба Яга.
Е, когато правя нещо и не съм около нея, тя идва при мен и ми казва, че баба Яга направила нещо … няма значение какво.
В началото ми беше странно, но после свикнах. Знаех, че някои деца минават през такъв период, но признавам, не очаквах приятелчето да е баба Яга. Никога не сме я плашели и няма някакви известни ми страхове.
Всъщност, въображаемите приятели са нещо полезно и не би трябвало да се притеснявате. Те развиват въображението на детето и могат дори да имат образ, дрехи, и детето подробно да ги описва. Това в повечето случаи разнообразява живота на детето, развива неговата креативност и могат да се породят от анимационни, книжки, разкази и какво ли не, с което детето ежедневно се сблъсква.
Има различни мнения по въпроса за появата на невидимите приятели на децата. Появата им може да се дължи на няколко причини:
Например, ако детето няма приятелчета в градината – това, че е сред 15-20 деца, не означава, че то се погажда с тях. Или пък, че те отговарят на неговите емоционално – интелектуални нужди.
Друга причина може да е недостатъчно забавления и разнообразие – въображаемите невидими приятели помагат на детето, денят му да стане по-шарен и е начин да привлече вниманието ви.
Все пак, ако детето ви си има такъв приятел, но не ви говори за него, разбрали сте за него от „подслушването“, докато детето играе с него, може би е добре да се консултирате с психолога на градината, или да потърсите причината, детето да не споделя с вас.
Най-добре е, да се опитате да влезете в неговия свят – то ви отваря вратата, от вас се иска да бъдете приятел, а не просто родител.
Другото положително е, че децата с въображаем приятел проявяват много по-голямо творчество, развиват по-добри комуникационни умения и в крайна сметка, може би е добре да се замислите за второ дете ;)
Да, това е друг факт, че децата с въображаеми приятели или са единствени деца, или имат нужда от братче, сестриче, куче …
Опитайте се да бъдете реален приятел и в никакъв случай не забранявайте на детето си да общува с неговия приятел. Така много по-добре ще разберете нуждите на детето си, и дали има нужда да се притеснявате или не.
Ето и някои признаци, че детето ви има, или е предразположение към поява на невидим приятел:

  • Говори по телефона с някой, без да има друг човек от другата страна. Когато го попитате с кой говори то убедително ви разказва кой е, какво е казал, какво се случва и т.н.
  • Говори на играчките си сякаш са живи, отговаря вместо тях или пък „чува“ отговора наум и продължава диалога.
  • Разказва ви за хора, неща, герои, които не сте срещали в приказките които сте чели, или пък не знаете за такова дете в градината. – Точно така разбрах за първия приятел на малката – Уоли Наболи, който все още е тук, но сега повече играе с баба Яга.

Ако детето ви показва подобно поведение, очаквайте скоро да се запознаете с въображаемия приятел на детето си.

А вашето дете, има ли си въображаем приятел? Кой е той? Кога се е появил? Кога си е тръгнал?

Етикети/Тагове: , , , , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
27 април 2011, категория Майчинство и отглеждане.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

Един Коментар по "Въображаеми приятели на децата"

  1. svetla zaharieva казва:

    На моята внучка, когато беше на три годинки – преди година време, змията Ка от Маугли й беше „любимата ми приятелка“! Много странен избор беше за мен, но както дядо й каза – може би се разпознава сред бъдещите си посестрими също като майка си и баба си :) Сега въображаеми приятели няма, но е започнала да разказва едни небивалици – някаква комбинация от житейски и приказни исттории, като всички герои са реално съществуващи лица. Понякога се стряскам и не зная как да реагирам, защото тя така убедително ги разказва, все едно са действително преживени.

Остави мнение/коментар