Може ли да те глобя?

Публикувано в: Истински истории

Може ли да те глобяВярвате или не, това ми се случи. Всъщност това е история, с която ще ви разкажа какви хора има… до преди това мислих, че това са само плод на жълтите вестници, но уви…
Историята започна преди няколко месеца… През януари моя приятелка ми се обади, каза че има проблем с приятеля си и иска да се отдели временно от него докато поутихнат нещата и после ще се върне най-вероятно пак при него, знаете че има такива моменти когато на хората им трябва малко да се разделят за да се затъжат един друг да видят колко е „хубаво“ без другия, така да се каже да се затъжат и после да се съберат с по-голямо желание за съвместно съжителство. Живея на квартира, но имах свободна стая, в която да отседне и тя. Разбрахме се, че ще делим наема и сметките в съотношение каквото сме се разбрали (не точно по равно) и когато бе готова, да се нанесе……

Дойде денят, чухме се разбрахме се и след няколко часа дойдоха 2 коли багаж. Пренесохме го горе и лека полека съвместното ни съжителство започна.
През първите дни тя бе унила, тъжна, без желание за комуникация. Съвсем естествено, оставих я, без да настоявам да говори за проблемите, тъй като самия аз съм страдал по човек, с който съм бил…

Аз като домакин напазарувах разни нещица да се намират в хладилника, и дребни радости за нея за да я накарам да се усмихне и почувства по-добре, шокът при едно местене без подкрепа на близък и приятел е тъжен и тежък … но всичко се преодолява и аз се опитвах да помогна по някакъв начин.

В началото хапвахме заедно говорехме си готвех, защото аз можех, а тя не можеше и всичко бе много приятно, аз си имах компанийка в къщи, тя си имаше стаичка. Тя имаше една реплика, с която ще я запомня и тя беше „Данка, мога ли да те глобя малко от това…“ и посочваше някое от нещата, които са в хладилника. Аз и казах, че просто има ли нещо в хладилника взима и не пита. Такааааа всичко нормално и добре… докато след няколко месеца съвместен и щастлив живот не започнах да осъзнавам какво става, аз си пазарувам, тя си ме глобява чат-пат по нещо и всичко си е нормално. И така беше…

–~~~~~~~~~~~~–

Мина месец, минаха два. Оказа се, че с приятеля й няма да се съберат, и тя започна да си излиза много по-често, по дискотеки, барове, прибираше се късно и си водеше един прекрасен съботно-неделен начин на живот в резултат на тежката седмица. На няколко пъти й предложих да изчистим къщата заедно, но нещо все не улучвах момента… Бяхме съквартиранти, на уговорка… иначе основно дейността в къщата си я извършвах аз… Радвах се за нея, защото виждах как си стъпва на краката и не пропусках да изкажа мнение за вечерния и тоалет като излиза с приятели.

Една вечер се засякохме в един пияно бар моята и нейната компания. Някакъв тип, си я сваляше и за да се покаже колко е ценена ли не знам, поиска от мен да я поздравя с песен. Аз не го направих… но започна да ми просветва нещо… Сменихме заведението, но свалката с момъка продължи и се прибрахме по някое време.

Получих предложение от нея на третия месец, дали може нейна приятелка да дойде да живее с нея в стаята й. Обаче, има едно голямо обаче – тъй като приятелката й щяла да живее в стаята която тя наема, наема пак ще се дели на две, но те ще си делят само нейната част. Казах, че не е редно така, и че стаята и без това е малка, наема също е малък, и при подобни условия от нейна страна съвсем няма да се съглася. Отказах й, май че се обиди… (ама че съм лош)

Бях донесъл страхотен мед. (то в къщи винаги се намира такъв деликатес, щото аз си го консумирам ежедневно). Тя си закусваше с мед и ядки ежедневно. По едно време всяка сутрин чувах: „Дани, мога ли да те глобя с малко мед?“ Пък после спря и да пита… Да де, ама като свърши меда не купува… Значи ако има – ще ядем, ако няма няма да купим… а аз без мед не мога и ден, защото си имам лечение с него! И така след като успяхме за 2 седмици да изядем 2 буркана мед аз реших накрая като оправяме сметките, които бях платил да добавя единия буркан да е от нея. Оказа се проблем… Като преди това заедно бяхме изяли много бурканчета мед! Когато обаче следобеда се прибрах, тя бе оставила само парите за сметките. Когато се прибра я попитах, защо не е оставила и парите за меда, а тя каза че не е яла от този мед (буркана вече бе празен).

–~~~~~~~~~~~~–

Стани ми доста неприятно, не за 10 лева, а затова, че ме гледа в очите и ме лъже…

Точно след 5 мин. и казах да напусне къщата ми, защото подобно унизително поведение към мен не мога да търпя. Започна да увърта, че не можела, да протака, че щяла да бъде извън страната и какви ли не обяснения, казах и че ако остане и ден след този, който си е платила е редно да си плати за всеки ден частта от наема… Разбира се това не и хареса… Защо ли? Ами ето защо – защото е свикнала ако някой пазарува и плаща – това да не е тя, ако минава от някой то да не е от нея. Не стига, че като беше на зор дойде да живее при мен, не стига че си живееше почти като на хотел, ами сега и лъжене за 10 лв. След тази случка се прибираше вечер, след като вече съм си легнал и сутрин ставаше, след като аз изляза. Защо ли … предполагам от гузна съвест, от нежелание за сблъсък …

Така не може, не съм дребнав, нито скъперник. Смятам, че когато двама души обитават едно жилище, хранят се от едни неща, не е редно само единия да плаща, още повече, когато сме съквартиранти, а не любовници или гаджета.

От тогава се опитвам да се свържа с нея, за да ми върне ключовете на апартамента, да не говорим, че има да си плаща и сметки за изминалия месец. Не ми вдига телефона, а като види че съм я търсил не връща обаждане, а останалите опити да ми изпрати ключовете по общи познати бяха безуспешни в изминалите 2 месеца…
Е, човек се учи от грешките си. Давай добро, за да ти се отплащат с лошо ;) , храни куче да те лае, подай ръка, за да ти отхапят и лакътя и още и още …

Изумен съм от тази жена. Разбирам, защо стойностни мъже могат да спрат да вярват, че ще намерят свястна жена, ако са попадали на нея. Разбирам, че и човек може да е такъв какъвто иска другите да си мислят, че е, но вълка кожата си мени, а нрава не. Рано или късно нещата излизат на яве.

Жалко за хубавото момиче, давах всичко за нея и и бях казал, че винаги ще и помагам като има нужда… но сама се прецака и ме загуби…
Дано някой ден да престане да излиза по дискотеки в стремежа си някой да я заведа в това или онова заведение, да я почерпи чаша питие, да получи поздрав, да купи някоя дрешка или кой знае какво…
Жалка история и ми е мъчно, че има толкова ниско изпаднали момичета, които са ми били приятелки!

Вече не желая да я виждам както и тя мен разбира се как така ще я гоня от къщата си и за нея сигурно съм дребнавия човек за 10 лв… :)
По-добре тези хора да странят от мен! :)

Чувствам се много по-добре без тяхното приятелство!

Страница: « 1 2 3 Всички страници »

Pages: 1 2 3

Етикети/Тагове: , , ,

Сподели
Add to Google
Сподели в edno23
Сподели в Twitter
11 септември 2008, категория Истински истории.
RSS Абонамент RSS абонамент
Можете да се абонирате за E-mail бюлетина и да получавате известие за всяка нова публикация - напълно безплатно!

Вижте и това:

18 Коментара по "Може ли да те глобя?"

  1. сара казва:

    Ти си много странен човек:

    - първо – какво си седнал да прибираш този и онзи в дома си! Голям човек – длъжна е да се оправя.
    - второ – сега пък бършеш сълзи и сополи и си седнал да се вълнуваш каква била или какво ти си си мислел, че представяла. Не ти е било кеф, да живее при тебе, изгонил си я.

    Смени си ключалката и толкова. Давай напред, не се дръж като бабичка.

  2. Globeniqt казва:

    сара, благодаря за коментара! Когато загубиш приятел е гадно, а като е по този глупав начин още повече! :) Не мога с лека ръка да махна ей така, но го направих, свикнал съм да поемам реалността! А пък сълзи и сополи ли? Мислиш ли че съм отронил сълза…? Сополи имаше… до скоро бях грипав. :P
    За успокоение на всички ключалката е сменена и давам напред! :) А това с бабичката е актуално… :) Скоро едно дете ме нарече дядо! :) Много се смяхме, но това е една друга история! :) хихихихихихихиии
    Поздрави! :)

  3. Милена казва:

    Ако ми позволите да се намеся и аз, бих казала, че Глобеният освен, че е много силен човек, е и Човек, с главно Ч. Това да подадеш ръка и да ти се отплатят по този начин е повече от нагло, но пък и поучително. Не искам да коментирам индивида, който по-скоро е срамно да бъде наречен жена. Заради такива „жени“ много други истински жени страдат и години наред се лутат и търсят не опарен мъж, или мъж, който да не е загубил вярата си в женското съсловие.
    Факта, че Глобения я е подслонил, само говори какъв човек е. А факта, че тя не може да се оправя в живота си сама, и единственото което търси е финансова и материална изгода от всеки е неуспорим.
    Сара, това че Глобеният споделя тази случка, не го прави сополанко или бабичка, който търси съчувствие. Ако зависеше от мен, щях да публикувам и данните на това същество, за да може хората да бягат от нея по-бързо.
    По скоро поуката е да внимаваш на кой се доверяваш, и кой допускаш в дома си.

  4. сара казва:

    Съгласна съм, че който има алтруистична настройка – чудесно, лошо няма, но не разбирам големите вълнения. И най-вече търпяното – щом веднъж нещо не е наред в едни отношения, то се коригира на мига. Ако насрещната страна не се съобразява, да хваща пътя. А и жената такава била, онакава била. Ами оставят я да е такава.

  5. Милена казва:

    Сара, права си, но ако погледнеш от една друга страна, може би ще е по-различно, а именно: когато подаваш ръка на приятел в такъв момент, е нормално да игнорираш временно такива неща. Погледнато реално, когато човек е в депресия, носталгия и т.н. може да допуска някой пропуски и да бъдат временно игнорирани. Но когато нещата вече са били ясни, и момата най-нагло започва просто да ползва стаята като хотел на all inclusive, който обаче не желае да си плати, Глобения е предприел нужните действия. Не го защитавам, че я е търпял, казвам, че един приятел първо би се съобразил с някой от другите фактори, преди да предприеме определени мерки.
    Ами да, жената е такава, той я е оставил да е такава, не че има избор, но заради такива някой ден и моята дъщеря ще страда …

  6. сара казва:

    За мен всяко съжителство се определя от самото начало като естество и задължения. Мнооого е лесно да е в депресия някой, пък друг да му прислужва. това не е съпружеска двойка и всеки има задачата да е отговорен спярмо другия човек.

  7. Globeniqt казва:

    Момичета, не влизайте в такива дебати заради това че съм направил добро и че съм търпелив… По някога човек в стремежа си да помогне – греши… Но това го осъзнава по-късно колкото и преди това да не му се е искало да го повярва! :) Споделих историята не, за да се оплача, че някой ми е изял чденето, а да покажа какви жени има в БГ и ако някоя познае себе си в този образ, да си направи изводите и да вземе мерки, защото утре и за нея може да пишат по този начин! Не може да си жена на 30г и да не отбираш от домакинска работа, готвене, чистене и т.н. Ама масово жените не умеят да готвят. Да, не е най-важното ще кажат някои, има полуфабрикати, които за 5 мин. в микровелето и са годни за ядене. :) Ама, който разбира ще ме подкрепи, че не е същото като home made! Милена също го знае, защото е прекрасна домакиня! ;)

  8. Илиана казва:

    По добре сам , отколкото в лоша компания……..

  9. Диди казва:

    Не знам гледната точка на другата страна,но ако си искрен ,то ти си готов да имаш семейство.Но не с такава жена,а по-добре опитай сняколко съквартирантки и можеш да ппаднеш на точнатаа

  10. джемиле казва:

    По добре съм, отколкото в лоша компания…

  11. силвия казва:

    Приятелството с един човек не е като съжителството с него.От толкова много глоби нормално е да ти писне.

  12. Denny казва:

    Искам да ви кажа, че това е проблем, с който всеки, живял по-дълго със съквартиранти, се сблъсква в един момент. Жени, мъже – няма значение. Това са определен тип хора, които са свикнали да живеят на чужд гръб и много добре умеят да се правят на ударени, когато трябва да поемат тяхната част от задълженията. В случая е похвално, че авторът е подал ръка на приятел, а също и че се е съобразил със състоянието й в началото и не я е занимавал с дребнави сметки. Само че след като тя си е стъпила на краката, вече не е трябвало да отлага разговора относно общите задължения и разходи. От опит знам, че човек не трябва да си трае и да насъбира гняв, нещата е добре да се изясняват на момента. Ако човекът е разбран, ще се поправи, ако не е – няма да се набутваш толкова и най-вече няма да ти се събере толкова гняв и огорчение.

  13. dudi казва:

    Според мен поуката от тази история е:
    1. Не очаквай нищо (добро) от другия и той няма да те разочарова!
    2. На истинският мъж и през ум не му минава, че жената ще плаща сметките!
    3. Жената е богиня, а не слугиня!
    4. Улови мига (когато тя е готова да погледне на теб с други очи)!
    5. Поискай и ще ти се даде! (Е това е изкуство – да уцелиш мига, мястото, времето, начина и т.н. Но може да се научи.)

    Надявам се, че Глобеният оценява чувството за хумор в тези няколко реда!

  14. Globeniqt казва:

    Знаете ли, че след като мина толкова време от нашето общо бивше съжителство и аз съм имал вина. Все пак съм предоставил една стая от 70-те, с можете да си представите какви „екстри“… А момичето е свикнало да живее в модерни жилища, имайки предвид подбора на „жертвите“ по заведенията…
    Също така ако отношенията ни бяха нещо повече от съквартирантство на приятелски начала, може би нямаше да ми правят впечатления всички тези неща, но при едни точно и коректно поставени условия в началото и малко съобразяване от нечия страна по време на съжителството би трябвало да се сетиш, че некоректното отношение ще ескалира в дебнене, а ако ще се дебнем ще се хванем както е известно.
    Сега живея щастливо в същият този апартамент с облик вече не от 70-те и с жена ми, така че тези истории от съзряването ми като личност съм ги забравил почти, но все още отстоявам принципите си и не позволявам „леки“ момичета или „тежки“ момчета да ме правят на тревопасно! :)
    А след тази история имаше още една не по-малко интересна пак с подобно създание, но съм сигурен, че всеки е имал подобни случки от битието си. :)
    Поздрави и прекрасен ден на посетителите на сайта! :)

  15. nadia казва:

    spox брат радвай се, че си постъпил правилно – помогнал си на някой, когато е имал нужда. Това ти прави само чест и ето използвала те е (за съжаление има мн такива жени и все пак), няма какво дас е ядосваш. А и случилото се не означава да спреш да помагаш и на други, защото да помагаш винаги е по-добре отколкото да вредиш или да си връщаш. Защото съм забелязала, че всичко се връща, така че на теб ще ти се върне добро, а на нея…е, да се оправя в живота ;)

  16. Милена казва:

    Ех Надя, радвам се, че има хора като теб! И колко си права за справедливостта…

  17. Ива казва:

    И аз имах една такава съквартирантка-даваше си всичките пари за козметика и като останеше гладна не само,че ме подяждаше,ами и от моите продукти правеше сандвичи на гаджето си (когато й идваше той на гости ,а иначе ако той донесеше нещо си го изяждаше сама)! Когато сменихме квартирата с по-голяма и към нас се присъедини трето момиче,а аз да си крия нещата в моята стая,тя взе да подяда другата! И накрая като се наложи да сменяме квартирата предпочете да се отдели с другата,защото ме вече не можеше да ме „глобява“! До ден днешен си казвам „Слава Богу,че се отървах!“ ;-) ))))))

Остави мнение/коментар