Сега да споделя с Вас колко съм вироглава.
Миналата година, за рождения ден на брат ми, му подарих пъзел, но защото съм добра сестричка, му взех 5000 части, с приказен изглед, къща, цветя, море, планина … романтика (обожавам природа, май е семейна черта). Та, мрънках си аз, мрънках си, че искам пъзел, но не 500-1000 части, а голям, 5000. В крайна сметка, не ни харесаха моделите (този на брат ми вече го бяха спрели от производство), които бяха 4000 части и минахме на компромисния вариант от 3000 – Мачу Пикчу. Е … след няколко месеца редене (сама си го редя, половинката не иска да помага ), естествено остава време за по 1-2 часа 2 пъти седмично… се чувствам като на Мачу Пикчу сред останки, половината хол е пъзелно поле, обсипано с хиляди частици, които чакат да се подредят. Е, и това ще стане … някой ден, дано е по-скоро. Тогава мога и да продължа да си мрънкам за домашен любимец , а именно куче, и по-конкретно Голдън Ретривър. Както се сещате, сега и да искам, няма как да обясня на едно малко пале, да не ми изяжда частите от пъзела .
Обичам пъзели въпреки казаното по-горе, като малки имахме поне 5-6 пъзела, които редовно редихме, а като поотраснахме, ги залепихме, и години наред бяха на стените в стаята. И като пораснала, исках и по-голям – естествено

Етикети/Тагове: хоби