В духа на първия учебен ден, постоянното напомняне по радиото за този така важен ден за всеки родител и всяко дете, бегло си спомних някой моменти от преди повече от 25 години.

Спретната, изгладена, с плисирана червена пола, бяла ризка и две опашки с големи бели панделки. Бях уплашена. Толкова много хора, нови лица на едно място, родители, баби, дядовци, букети с цветя и някъде между тях се мяркаме и ние малките първокласници. Вкарват ни в стаята, говорят някакви неща, а ние стоим мирно по чиновете (до колкото това е възможно).
A покрай еуфорията от празничното настроение и това, че се случва нещо ново в живота на детето, малко се замислят, какво всъщност изпитва детето …

И от този момент нататък, ни пускат в калъпа и се опитват да ни моделират, както изисква системата, без да се вълнуват, дали имаме нужда от това или не. Все още бе онова време, в което левичарите бяха задължени да пишат с дясната ръка. На нас се гледаше като на прокажени, и щом сме различни, или трябва да се променим, или те ще направят всичко възможно, да ни променят. Още помня как ме караха да пиша с дясната ръка, но така и не поисках да го променя. Докато ме гледаше другарката, се правех че пиша, а като се отмести, набързо написвах буквите и хващах химикала отново с дясната.
И мама и татко се радват, че имат първокласник, а в същото време, това малко дете, иска да избяга. А къде ще отиде? И защо иска да избяга?

Всъщност, училището е хубаво място, стига системата да се промени. Няма еднакви хора! А целта на системата е да създава роботи (идващо от Роби, работещи на пълни обороти), да има повече хора, които работят и плащат данъци, работят за още по-голямо възнаграждение, респективно и данъци. Ползваш кредити, плащаш кредити, купуваш кола, къща … и трябва да работиш още повече, за да ги изплащаш. Помните ли, когато са ви казвали вашите родители или баби/дядовци – учи за да не работиш!?! Това е поколения загнездвано в съзнанията на нашите предци. Но се оказва, че учим, за да работим повече и повече. Не-то не се приема от съзнанието и цял живот всъщност се втълпява учи за да работиш …
И след 17 години учене, се оказва, че или не можеш да си намериш работа по специалността, или пък си учил дадено нещо само защото родителите ти са настоявали да учиш висше, независимо какво и дали ти харесва. Или-тата може да са още много разбира се.

Ще дойде ли време, в което системата ще се промени? И вместо да създава роби, ще дава шанс на различните да останат креативни и да се развиват?

Не искам да наричат детето ми различно, само защото не може да седи 5 минути на едно място.
Потресаващо е, че деца в някой училища, на прага на трети клас сричат и не могат да изваждат и родителите им смятат, че плащайки, се очаква детето им да стане гений.
Удивително е, че има деца, които имат трудности с говора, но могат да рисуват икони на 8 години.
И още и още …
Но всички са в кюпа, както ние сте били, както се очертава да бъдат и нашите деца.

С пожелание да бъдете по-силни от системата и да извлечете максимума от нея.
Важното е във всяко нещо, да намерите нещо полезно!
Честит първи учебен ден!

Вие какви спомени имате от първия учебен ден? И харесва ли ви образователната система?

Етикети/Тагове: да се замислим, споделено