Трифон Зарезан (Свети Трифон) – Свети Трифон означава великолепие на гръцки, се почита като покровител на лозарите, винарите, кръчмарите и градинарите по българските земи.
Св. Трифон е един от светците-лечители, излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това спечелил голяма слава. Но наследникът на Гордиан – Декий Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива мъченически.

Празникът е наречен от народа Зарезан, защото се празнува в началото на пролетния сезон, когато започва резитбата на лозята. Денят на Свети мъченик Трифон се отбелязва първоначално у нас на 14 февруари, като Ден на лозаря. През 1968 г. след въвеждане на Григорианския календар от Българската православна църква датите на църковните празници се изместват. Свети мъченик Трифон започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени „трифунци“: 1 февруари – Трифон Зарезан (14 февруари по стар стил), 2 февруари – Сретение Господне (Зимна Богородица) и 3 февруари – Св. Симеон. Чества се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите. Някои хора почитат празника на 1 февруари, а други на 14 февруари. Следващите два дни – Сретение господне и 3 февруари — Свети Симеон, се почитат за предпазване от вълци. През вторите два дни жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба в кърмата на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.

На Трифон Зарезан се приготвя обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залъци от хляба на животните – за предпазване и на добитъка и на хората от вълците.
Рано сутринта на празника стопанката омесва и опича хляб (пресен или квасник), който някъде украсяват с цвят от лоза. Тя приготвя още и пълнена с ориз или булгур кокошка. После слага хляба, кокошката, бъклица с вино и шише с осветена вода в нова или чиста вълнена торба. Стопанинът нарамва торбата и заедно с останалите мъже от селото отиват при лозята. Всеки от тях отива на своето лозе и първото, което прави е да се прекръсти, обърнат към слънцето. После отрязва от три корена по три пръчки, полива отрязаното място с вино и благославя: „Колкото капки, толкоз коля грозде“. Този обред се нарича „зарязване“. След това всеки лозар поръсва лозето си със светената вода за плодородие и за предпазване от градушки.

След „зарязването“ всички се събират на обща трапеза сред лозята или на оброка. В някои райони на страната преди да седнат на трапезата, мъжете първо избират цар, който да води пира. Цар може да стане всеки, но обикновено се избира някой по-заможен или „късметлия“, при чието царуване е имало голям берекет. Избраният цар поднася бъклицата, зарязва и благославя: „на всяка лоза по шиник, от всяка по чебър“.

След пиршеството всички се отправят към селото, като начело е царят, когото носят на рамене или теглят с колесар. В селото лозарите обикалят всяка къща. Стопанинът ги черпи с вино от бяло котле, като дава първо на царя, а после и на останалите да отпият. Колкото вино остане се плисва върху царя с думите: „Хайде нека е берекет. Да прелива през прагове“. След като обиколят цялото село всички отиват в дома на царя и той е длъжен да черпи всички с вино.

Празникът се нарича още „Трифон пияница“, защото царят задължително трябва да се напие – тогава ще има берекет по лозята. В отделни райони на страната на този ден се извършват и много други магически действия. В Скопско поръсват лозето с пепел, за да е едро.

На други места изкопават дупка в средата на лозето и в нея заравят светена вода. Това се прави за предпазване от градушка.

Една легенда разказва, че когато Трифон зарязвал лозето си, край него минала Богородица с малкия Христос. Тя отивала да си чете молитва по случай навършване на 40 дни от раждането. Трифон й се присмял. Тя преглътнала обидата и пътьом като се прибирала минала край жена му и й казала да занесе превръзки на мъжа си в лозето, че си е отрязал носа. Жената веднага тръгнала. Като разбрал защо е дошла, Трифон се зачудил: „Как ще съм го отрязал, като държа косера обърнат надолу, а не нагоре!“ И за да й покаже, обърнал косера, замахнал и неволно отрязал върха на носа си. Затова го наричат „Трифон Зарезан“ и на иконите е изобразяван с косер в ръка. Наричан още Трифон Чипия.

На Трифон Зарезан пък, домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!“ Царят отговаря на благословията „Амин“. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.

На Свети Трифон Зарезан празнуват:
Трифон, Трифонка, всички лозари, винари, кръчмари, градинари, соколари

Традиционна храна за денят на Трифон Зарезан е:

• пълнена кокошка
• питка
• печени ядки от орехи, лешници, фъстъци или сушени плодове
• Може да има захаросани ядки
• Сушени плодове поръсени с пудра захар и ром

Традиционна храна за следващите с дни от цикъла:

• печените на фурна картофи, с масло и сирене
• омлет или бъркани яйца
• туршия
• варени зеленчуци
• плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предишния ден

Честит празник на всички празнуващи!

Етикети/Тагове: Български празници и традиции