За прохождането на детето
Прохождането на детето е един от най-очакваните и запомнящи се моменти от развитието на детето. Така, както първото зъбче и първата думичка, за прохождането на детето ще си спомняте дълги години, особено, ако е свързано с интересни случки.
Замисляйки се какво е било миналата година по това време се сетих, че през януари малката ми принцеса направи първите си самостоятелни крачки. На 3-ти Януари 2009 тя стана на 10 месеца. А на следващия ден, след навършването й на 10-тия месец, тя направи първите крачки, без опора, без да я държим – впусна се в живота на проходило дете.
Съвсем друг е въпроса, че още на 7 месеца искаше да ходи и на площадката държеше да я водя за ръчички. Бяхме купили проходилка, която така и не пожела да ползва, тъй като доста я ограничаваше при опит за достигане на дадени предмети.
От 7-мия месец обикаляше апартамента изправена около мебелите. Не исках да я стимулирам да прохожда по-рано, защото през първия месец, при консултация с ортопед-травматолог, казаха че има халтави стави и се притеснявах за крачетата й. Но пък тя бе твърдо решена да проходи и намери своя начин за развитие, без моя помощ.
Не усетих как проходи, което се оказа, че има още по-големи предимства.
Десетина дни след първите самостоятелни крачки обикаляше хола от край до край, без да се държи за нищо. След още седмица, вече нямаше и нужда да търси опора, обикаляйки апартамента.
Така постигна сама, свободата на движението на два крака.
Когато се затопли времето и започнахме да прекарваме повече време на вън, като през първата седмица стоях близо до нея, но не я държах. Падаше разбира се, но винаги успяваше да предпази главата си. Може би, защото не ходих след нея докато прохожда, или пък затова, че пълзеше от 5 месечна, имаше свободата да обикаля, без да съм на сантиметри от нея и да внимавам, да не се удари, бе изградила умението сама да се пази.
Четях различни материали по въпроса за прохождането на детето, наблюдавах и децата около нас, как прохождат, и с какви проблеми се сблъскват родителите.
Освен, че малката израстна безстрашна към момента, в активите си на прохождащо/проходило дете има 2 падания, като главата и остана без да има никакви следи и наранявания.
Нейното желание да успее и моето нежелание да я стимулирам, или пък да превърна детето си в плахо едвам крачещо дете, се оказаха много положително решение и за двете ни.
Тя постигна своето без мен, не се страхуваше да падне, въпреки, че падаше много често, но винаги успяваше да опази главата си.
А за един родител е важно да знае, че детето му може да преценява опасностите на обкръжаващата го среда.
И в заключение мога да кажа, че сега, независимо, че използва дивана за трамплин, и скача на 3-4 см от ръба на холната маса, на някаква магия се разминава с травмите, не се притеснявам (или поне видимо), когато го прави. Не я и ограничавам.
Разбира се, проверявам с периферията си как е паднала, но не реагирам. Така тя знае, че падането е нещо нормално и трябва да внимава, да не се удари.
Никога не съм ах-кала, ох-кала, или възклицавала когато падне. Усмихвам се, казвам „браво на моята принцеса“ и дори не й помагам да стане.
Може би от страни звучи сурово, или безхаберно, но опита ми показва, че така и детето ми израства уверено в собствените си способности, не чака постоянното одобрение на мама и знае, че ако падне, защото не внимава, само тя си е виновна. Мама няма как 100% от времето да е около нея, и смятам, че е време още преди прохождането детето да има възможност за развитие на собствената си индивидуалност и чувство за самосъхранение.
Всяко нейно експериментиране и откриване на нови възможности за акробатични упражнения ми е коствало и коства нов и нов бял косъм, но когато виждам нейната радост в очите, когато постигне новото, е просто невероятно.
Вашата увереност в способностите и възможностите на детето ще му помогне да израсне без страх от нови крачки, изследователски дух и интерес към света.
Интересно ми е, как проходиха вашите дечица? Кои са незабравимите мигове от прохождането им?
И как се отнасяте към самопрохождането?
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, майчинство, развитие на бебето
Дъщеря ми вчера направи първите си крачки сама, без да я държа, просто еи така се пусна и тръгна към една играчка
Аз също не съм я насилвала да лази, да се изправя или да прохожда, но тя сама на 6 месеца се изправи (преди да може да седи даже) и сега вече е в края на 10 месец е готова да ходи сама
Отдавна може да обикаля из стаите държейки се за мебелите или за ръчичка с мен.
Мнението ми не само за прохождането на детето, а и за всичко първо е, че не трябва да се насилва, а да се остави на естественото му развитие.
Честито прохождане
И малката започна да седи без опора след като вече беше проходила. Преди това, сложа ли е седнала на пода тя се извърташе и се устремяваше към някаква играчка например. Не можеше и 1 секунда да седи на едно място
Подкрепям, против съм насилственото научаване на каквото и да е.
По същия начин, ако не иска да учим нови буквички, просто ми го показва и ме насочва към това които й се прави.
Знае повече от 10 буквички, и ако ги е научила е било само под форма на игра и маймунджолъци от моя страна.
Моята дъщеричка е далеч от прохождането ,само на 3 месеца и 10 дни е./Миленче видях,че сте родени на една дата,стана ми забавно и реших да ти го споделя:-))/
Но забелязвам,че е страшно активна и вече не иска да лежи,а да е седнала и дори да я държим изправена,а тя непрекъснато мърда с крачета като някой малък сумист.
Вижда ме се странно толкова малко човече да се стреми да стои изправено/естествено цялата и тежест е в ръцете ми/,но явно това е положението.Аз също съм на принципа,че детето само си показва кое е добре за него ,а също така и ,че всичко е индивидуално и в развитието на децата няма строги схеми и правила.
Май,по скоро ние трябва да се настройваме спрямо тях,а не да се опитваме да ги вкарваме в някакви норми и схеми,без да се изпада в крайности разбира се.
А за прохождането на сина ми си спомням само,че се случи много рано.
Той сам си посрещаше гостите на първия рожден ден.Хванал за ушите любимия си Зайо,бързаше клатушкайки се като патенце към входната врата след всяко позвъняване на звънеца.Той така и не пълзя,а се чувстваше прекрасно в проходилката,която бързо стана излишна.
Беше доста отдавна,той вече е на 10 години,но сега имам прекрасния втори шанс да изживея отново тези щастливи моменти с малката ми принцеска.
ladytoni, благодаря че сподели твоята история
По спомен, е нормално детето да иска да се изправя на тази възраст, но за кратко. Не трябва да прекаляваш. Все пак, костите тепърва се втвърдяват.
И малката имаше много добро опора като бебе, дори си държеше главата като костенурче още в родилния дом.
Колкото до сядането, тя се научи да седи или по-скоро да се заседява, чак след като проходи. Иначе седеше в стол, но ако я сложа на пода или дивана, веднага се търкулваше, устремена към някоя играчка.
Не подкрепям седенето и обгръщането с възглавници, дори и на 5-6 месечна възраст. Детето само ще покаже дали иска да седи и дали се чувства добре, седейки на едно място.
Разбира се, ако има някакъв проблем, който лекар е установил, е добре да се следват препоръките.