На 6-ти януари българите празнуват Йордановден или Богоявление, който е третия по значимост български празник. В различни краища на България този празник е известен като Кръстовден, Водици или Водокръщи, Просвещение, Мъжки водици.

Вечерта преди Йордановден е последната от трите „кадени“ вечери.
Според библейската легенда на този ден във водите на река Йордан е покръстен Исус Христос от Йоан Кръстител. Легендата разказва, че в момента на кръщението небето е разтворило и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника – Богоявление.
На Йордановден свършват и дванадесетте мръсни дни. От Йордановден до Сирни заговезни могат да се правят венчавки.

Празникът Богоявление се нарича още Просвещение, защото йорданското събитие просвещава, като показва Бога, изявен в непостижимата тайна на неразделна Троица. Всеки чрез светото кръщение бива осиновен от Отеца на светлината, чрез заслугата на Сина и чрез силата на Светия Дух.

На Йордановден се извършва освещаване на водата. След празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят във водата, независимо от ниските температури. Вярва се, че който извади кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив през годината. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има и поверие, че ако хвърленият кръст замръзне, във водата годината ще бъде здрава и плодовита. Ако има болни, те се къпят във водата или се напръскват, където е хвърлен кръстът.
Ако времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи.

На Йордановден се извършват редица обреди с кръстена вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Всеки измива лицето и ръцете си за здраве.
Наименованието на празника в Югозападна България – Мъжки водици – идва от обичая на този ден да се изкъпват само младоженците (до 1г. след сватбата) и момченцата до едногодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.
В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачетата, годеници, младоженци. Обредът се нарича хаскане по възгласа „“ха-а-с-с-а“", с който придружават повдигането до 3 пъти този, който ще бъде къпан. В някои краища по къщите обикалят моми-водичарки, които изпълняват песни за всеки член на семейството. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските.

На 6 януари се освещават военните части и бойните знамена.

На този ден именници са: Йордан, Йорданка, Данчо, Данка, Боголюб, Боголюба, Божан, Божана, Дана, Боян, Богдан, Богдана.

Традиционна храна за Йордановден (Богоявление) е:

• прясна пита
• колачета
• зелеви сърми с булгур
• пълнени чушки
• зеле
• варено жито

Честит имен ден на всички празнуващи!

Етикети/Тагове: Български празници и традиции