Ивановден се отбелязва на 7 януари, в чест на светецът Йоан Кръстител, кръстил Исус Христос в река Йордан. Йоан Кръстител е наричан още Предтеча, защото предрича идването на Исус Христос на Земята и подготвя пътя на месията с проповедите си.
Когато Христос отива при Йоан Кръстител, Кръстителя познава пратеника на Бога и го посочва на своите съвременници: „Ето Агнецът Божи, който взима върху си греха на света“. Като символ на пречистване Йоан кръщавал покаялите се с вода.
Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по нареждане на Ирод Антипа.

Българската народна традиция е свързана с и обичаите на Ивановден с очистителната сила на осветената на Йордановден (Богоявление) вода. Периодът на т.нар. „мръсни дни“ е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.

Народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили брак преди една година. На Ивановден се ходи на гости на кума, младоженците му носят кравай, баница и вино, както кървавица и печено свинско месо, защото в народната представа Свети Йоан Кръстител е покровител на кумството и побратимството.

На този ден ергените къпят момите, окъпвани са младите мъже и именниците.

С Ивановден се бележи и краят на периода, през който обикалят маскираните новогодишни дружини.

На Ивановден именници са: Иван, Ивана, Иванка, Ивайло, Калоян, Йото, Йоан, Йоана, Йоанка, Жана, Ваньо, Ваня.

Традиционна храна за Ивановден е:

• варено жито
• фасул
• ошав
• баница
• кървавица
• печена луканка
• свински ребра със зеле
• пълнено бутче
• баница
• ябълков сладкиш

Етикети/Тагове: Български празници и традиции