10 малки тайни
Вчера получих известие за предизвикателството, отправено ми от един много интересен човек, за който не съм споменавала нищо в блога си. Става въпрос за Пламен Петров, който познавам от около 4 години, но активната ни комуникация е от миналата година по това време.
Излишно е да обяснявам кой е той, това може да го прочетете в блога му Блогатство.com. За някой хора, може да се стори странен, за други забавен, за трети самоироничен. Но ако опознаете Пламен, ще разбере, че пред вас стои невероятно силен и душевно богат човек.
Предизвикателството, което ми отправи е, да напиша десет от моите тайни, или поне неща, които не съм споделяла или загатвала до сега.
Няма да е лесна задача, най-малкото, защото тайните са повече от 10 
- На 3 години са ме пуснали в басейн, а на 15 треньорката ми искаше да вляза в спортно училище. Нямах желание да продължа професионално с плуването и ме приеха в НПМГ.
- На около 15 години разбрах, че имам халтави стави и все път при протягане съм си вадила ръцете от раменните стави. От тогава не го правя … Освен това съм късогледа и левичарка.
- Неосъществимата ми мечта е да скоча с парашут (заради тайна номер 2). Може би все пак ще скоча, макар и на 90 години
- Още на 15 години знаех, че когато имам дъщеря, тя ще се казва Виктория. Така и се казва прекрасната ми малка принцеса.
- На времето рисувах много добре и исках да кандидатствам архитектура. Но не кандидатствах това и в крайна сметка завърших химия (последните 2 години взимах стипендия за успех). Страстите ми по химия завършиха, когато след като ме приеха за аспирантура в Германия, но отмениха приема месец преди заминаването ми. С това приключих с химията.
- В 9-ти клас имах двойка за срока по история. (без коментар по тази точка моля, причините ще ги спестя)
- Обожавам да шия гоблени, но нямам нито един завършен.
- Много исках да имам куче и една ваканция, когато родителите ми бяха заминали си взех далматинец (в последствие осъзнах, какво куче щях да гледам), но те разбраха и се наложи да го върна, още преди да успея да ги „изненадам“. И сега бих гледала куче, но 3-то дете ще ми дойде в повече, като се има предвид, че едното е на 2 години и 3 месеца, а другото на 33
- Невероятен инат съм В повечето случаи го използвам в положителна насока.
- Интересувам се от източните култури още от малка. А през последните години, освен че страстта се засилва, в голяма степен промених мисленето и поведението си. За това ще споделя с вас по-подробно много скоро.
И едно бонус: Родена съм с късмет. Не защото наистина съм родена с късмет, а защото правя всичко възможно да имам късмет
Разбира се, това е една много много малка част от нещата, които не знаете за мен.
А всеки, който иска да разбере повече, ще може да го направи, ако остане с мен и продължи да ме чете.
Предизвиквам: Огнян Младенов, Нора Цонева и Натали!
А всеки който желае, може да сподели някой от своите малки тайни за себе си като коментар в публикацията. Ако не с нас, то поне пред себе си. Пламен ме върна доста назад в миналото, и се оказа, че не 10, не 100, а повече малки тайни имам, за които дори не бях се замислила.
Етикети/Тагове: да се замислим, интересно
Само едно не разбрах: на 3 години са те пуснали в басейн – ама кога са те извадили?
(Аз пък съм имал 6-ца по физическо…)
Не посмяха
, още плувам в едни дълбооооки води 
Но ще стигна до този остров, към който съм се запътила 
(И аз имах 6-ца по фицическо, а в 8-ми клас биех всички момчета от класа ми на канадска. После те заякнаха и … )
Това е автобиография в десет точки.
Къде са тайните???
Труден, ти колко от тези факти знаеше за мен
?
Тайна или не казвана до сега информация – пак има тайнство в нея
Както казах по-горе, има някой неща, които трябва да си останат тайна.
Миленче, благодаря ти за предизвикателството! Не знам как си се сетила за мен, още повече аз не обичам да споделям тайните си. Хвана ме на тясно!
Целта не ми е била да те смутя или притесня, а да разбера и аз самата нещо повече за теб
Надявам се, че ще приемеш!
Речено – сторено
http://bgminds.com/progres/10-malki-taini/
Беше забавно!
Автобиография или тайни, на мен ми допадна подхода…….
Тук повечето сме непознати, за това всичко споделено ще е малка тайна
И аз мога да опитам……..стига някой да прояви интерес
Давай Медена, ти си
, с удоволствие ще разбера повече за теб!
айде да опитам, но няма да са 10 със сигурност
1. Имам страхотна фобия от кучета. Толкова страхотна, че не минавам по улица, на която има куче. Страх ме е и от палета.
2. Не помня почти нищо от наученото през ученическите си години.
3. Не можах да си кръстя сина така както исках
4. Не успях да използвам и любимото ми женско име – Александра…..
за сега е това, като се сетя нещо ще допълвам….
Медена, фобията е разбираема. Въпреки, че не ме е страх от кучета, напоследък, с тези новини и нападнати хора и деца много внимавам.
Колкото за имената, важното е децата ни да са здрави. При мен просто имаше единомислие с мъжа ми. Ако беше момче, традицията в неговия род щеше да е спазена. И ще бъде, когато имаме и момченце
Миленка, фобията ми е от дете. Няма сила, която да промени нещата.
А относно имената, имахме единомислие с мъжо, но се намесиха със сташна сила родителите му…..
Но,както казваш да са ни живи и здрави децата…
5. Страшно много се привързвам към хората, които приема за приятели. Това не винаги е много хубаво, особенно като изменят на приятелството.
хайде де, откога чакаме да се похвалиш, че чакате момченце;)
А, още не сме почнали да го правим
Има време, нека мине поне бебешкия пубертет. Обещавам обаче, няма да чакаме да мине и младежкия 
И аз бих опитала …стига някой да прояви интерес …..към мойте малки тайни.
й
Разбира се, очакваме ги
и аз се присъединявам към желаещите
Ето и отговора на предизвикателството отправено към Натали – Сайтът на една жена
Zdraveite na vsichki , tova tuk e novo za men , no diskusijata namiram za poveche ot interesna. Lichnoto mi mnenie e, che nai -sakrovennite si taini nikoi ne spodelja, te si ostavat zapazeni ili samo za nas ili za prijatelite ot kategorijata “ znam i nai-uzhasnata ti taina i vapreki tova si ostavam tvoi prijatel „. Istinata e, che njakoi ot moite taini dori i pred sebe si ne iskam da spodeljam, ne che sam ubila ili ograbila njakoi, no v tezhkite momenti ot zhivota mi, kogato istinski sam popadala v cherna dupka , sam pravila neshta s koito ne se gordeja, samo che ima edna prikazka “ Kogato si stignal danoto, edinstvennoto koeto ti ostava e ili da se iztlaskash na povarhnostta ili da potanesh okonchatelno“. E, az se iztlaskah, i to minimum 3 pati, ne beshe lesno, no se gordeja sas silata na woljata si, tezi padove oformiha haraktera mi (kolkoto i trivialno da zvuchi ). Ta taka, njakoi malko izvestni sluchki ot zhivata ni ne sa golemite teini, koito imame. Golemite taini mozhem da kazhem samo na njakoi mnogo spetzialen prijatel ili rodnina, Mojat nai goljam prijatel beshe mojata maika, na neja bih mogla da zvanna v 3 chasa prez noshta i da i kazha “ mamo, utrepah edin, shte doidesh li na mi pomognesh da go zakopaem ?“ I tja bi doshla, sas sigurnost, no. . . . veche ja njama……..za sazhalenie. . . i mnogo, ama mnogo mi lipsva. . . . Taka e s istinskite prijateli.
Р азбирам, че пак съм в поредно изпитание.Не е лесно, но защо е нужно.Достатъчно ми е трудно с неуменията които имам.Едва ги преборвам. Сега и обвинение в непредвидимост.Да не говорим и за това , че съм изчезнала.Не тук съм.Само имам нужда от малко почивка.