Възможната любов от разстояние
Здравейте, Казвам се Нела.
Благодаря за възможността да споделя и моята история. Навярно е често срещана, но за мен беше уникална.
Започнах миналата година в полу-мъртво състояние, току що приключила 9-годишна връзка, с човек когото познавах от 7 клас в гимназията (за справка сега съм на 29 години). Както се подразбира, аз бях излъганата и изоставената и за мен светът беше място, на което вече не намирах смисъл да присъствам, а мъжете безчувствени и егоистични същества. Тогава, за да избягам от самотата реших да се регистрирам в някой сайтове за запознанства. Всяка вечер си говорех с непознати мъже (99% от всички които ми писаха бяха мъже), като едва смогвах да отговарям на всички. Дори ми се сърдеха, че се бавя с отговорите. Основно говорех за разбитата си връзка и за това колко зле се чувствам, а те се опитваха да ме убедят, че с времето ще ми мине. С някои от тях кореспонденцията продължаваше няколко дни или седмици, но след като упорито отхвърлях поканите им за среща се отказваха. Сигурно около стотина ме поканиха, от които се видях само с 4-5. С двама от тях все още поддържаме много приятелски отношения.
Но да се върна на важното… Човекът за когото искам да разкажа беше един от многото. Дори не го харесвах на снимките, тъй като изглеждаше много по-възрастен от написаните 31 години. В началото му отговарях машинално, както и на всички останали, но в един момент писмата му започнаха да се отличават. Той не ми досаждаше с покани за среща или намеци за секс, нито се опитваше по някакъв начин да наложи мнението си. Тогава за първи път разгледах профила му по-обстойно и установих, че не се намира в България, а живее в Испания. Помислих си, че това е причината за липса на настоятелност, но както по-късно разбрах, той просто не е човек търсещ краткотрайни забавления. Учудващо и за двама ни разбрахме, че сме от един и същ град, въпреки че и двамата бяхме писали не родния си – аз София, защото живея тук от 10 години, а той град в Испания. Но не стигаше това, ами установихме, че сме учили в една и съща сграда, която две от гимназиите в града си поделяха, и сигурно се бяхме виждали хиляди пъти по пътя за училище. Започнахме да говорим за различни неща (не само за това колко съм нещастна), като обемът на писмата ни всеки път нарастваше. Писмата ни бяха толкова богати на различна информация, че понякога, докато четях негово писмо си записвах на лист хартия нещата, за които искам да му пиша. Всеки ден нямах търпение да се прибера от работа и да отворя профила си. За мен писането беше като някакъв пристан, който ми даваше спокойствие и чувството, че не съм сама. Разбрах, че с него е същото. Намирахме някаква романтика и старинност в начина, по който комуникираме. И двамата имаме skype и ICQ, но предпочитахме точно този вид на връзка, защото се страхувахме да не изчезне романтиката на неизвестността. Междувременно той ми беше изпратил актуални снимки, които го показваха в съвсем друга светлина и аз се чудех кои всъщност показват истинското му лице. Вече очаквахме момента, в който ще се срещнем – той си идваше за 20 дена в края на Август.
Страница: « 1 2 Всички страници »
Pages: 1 2
Етикети/Тагове: жени, истински истории, любов, любов от разстояние, мъже, чат
Прекрасна си! Желая ви всичко най-хубаво на света!
Поздравления ! Определно съм отчаян оптимист, но пък колко се радвам като прочета нещо позитивно… Аман от разочарования и несподелени любови!
поздравявам ви!прекрасно!бъдете щастливи!радвам се за вас!
Благодаря за пожеланията
Като продължение ще кажа, че още уча испански и пак се глася за пътуване до Испания 
Мисли само за това, което предстои…пожелания за наистина чудесна връзка…
Звучи като приказка. Сега ако кажеш че му е 30 сантиметров, вече съвсем няма да ти повярваме…
Анонимен: Странно защо мъжете си мислите, че 30 см са мечтата на жената? Ако е мазохистка, може и да иска такива размери, но ако поне малко си наясно с анатомията на жената, физически няма как това нещо да й хареса, а само ще предизвика болка. По-голям от дълбочината на влагалището си е живо мъчение
А като приказка им звучи на хората, които ги е страх да се впуснат с цялото си същество и да се отдадат на един единствен човек. Защото не им стиска, че може да сгрешат в преценката и да останат излъгани. И по този начин пропускат най-прекрасното в живота.
Поздравления, желая ти много щастие. Моята история е подобна. Запознахме се с момче по интернет, което беше в Германия. След като се върна се запознахме на живо и е влюбихме и сме много щастливи.
Колко прекрасно е да обичаш! През лятото на далечната 1983-та чрез обява в списание „Жената днес“ се запознах с момче от друг град. На втората среща взехме решение да се оженим. Направихме го и в стремеж да съхраним и изградим зародилата се любов неусетно са изминали 25 години. Съвсем наскоро отпразнувахме нашата сребърна сватба! Хора, не оставяйте красивите моменти в миналото – нека те Ви съпътстват и бъдат живи докато сте живи и Вие!
chestito! da ste mnogo shtaslivi oshte 125 godini vi jelaem ot nasheto semeystvo!
Много Ви благодаря „s“, и на Вас желая семейно щастие! Ще добавя само, че семейното щастие не идва даром – то се постига когато и двамата съпрузи или партньори имат стремеж да направят човека до себе си щастлив. Това е моята рецепта. Различно е от това да искаме да сме щастливи.
VILY, чудесно е че сподели този житейски опит. Пожелавам Ви все така да се обичате, и след още 55 години да отпразнувате Коронната си сватба
И още нещо ще споделя. Не вярвам в случайните срещи. Всяка среща ни носи опитности и уроци. Ако връзката не върви, анализирайте защо е трябвало да се срещнете – може-би за да се научите на търпение, уважение, да прощавате…В любовта има неписано правило – колкото повече даваш, толкова повече получаваш. /то май за всичко се отнася/ Когато срещнах съпруга си за първи път не се влюбих, просто усетих, че това е Той и имах усещането, че винаги сме се познавали. Ще попитате кога дойде любовта? Нямам отговор! Всеки носи любовта в сърцето си, Нея винаги я има. Когато се видяхме на първата среща ми се искаше никога повече да не се разделим. При мен това се случи! Най-естественото нещо е когато се движим по улицата да се държим за ръце. Когато у дома слушаме любима музика, понякога си танцуваме, ей така, само двамата. Дали ще има много учудени на това…да не ни вземете за престарели – на 52 и 58 сме…:)
Може би е редно да продължа историята като кажа, че вече сме сгодени и много щастливи
Страхотно мила, много се радвам за вас. Тези дни си мислих за теб, какво ли става, с вашата любов, и ето те и теб.
Честито, кога мислите да е сватбата, сега къде сте?
Много щастие и още по-пламенна любов ви желая.
Очакваме продължение на историята в детайли
Благодаря ти
Тук сме си – в София. Търсим си апартамент, за да се установим, защото и на двама ни е писнало от квартири. Сватбата ще е след Нова година. Бихме се оженили още другата седмица, но първо е нужно да съберем всички роднини и приятели, което отнема време 
Здрасти пак от мен. На кратко – вече сме с апартамент, женени и до един месец очакваме малкото си момиченце да се появи на бял свят
Сватбата беше прекрасна – на Етъра, и ако имах възможност бих я повтаряла всяка година с все същия младоженец. Бях в 6 месец бременна поради причината по-горе, но въпреки това почти не пропуснах танц. Явно на девойката добре й се отразяват танците 
ама при такава майка има ли избор детето… Сега усилено чета списъците в сайта с необходимите покупки и отмятам едно по едно.
Привет мила Нела, много се радвам да чуя такива новини от теб!
Честито за сватбата и голямата придобивка. Пожелавам ви и след 50 години брак да сте поне толкова щастливи, колкото сте! Не позволявай на никой и нищо да помрачи щастието ви и се наслаждавай на всеки миг, той винаги е единствен.
Леко раждане и здраво и щуро бебче! Очакваме те с още новини, когато се окопитиш след раждането.
Ако имаш въпроси, знаеш къде да ме намериш
Много красива е историята на семейството ви и дано щастливо да продължи! Човек намира това, което търси.
От години не съм визала тук, но все едно беше вчера
А ето ни сега – с две прекрасни дъщери, които отнемат цялото ни време, и благодарни, че живиотът ни срещна тогава.