Пускане на детска ясла
Последните дни ми е много подтиснато. Постоянно се двоумя, дали в крайна сметка да пусна на детска ясла Вики. От една страна за нея е добре, от друга страна не е. Ясно е, че това което й давам аз, там няма да го получи, но и обратното важи – не мога да й осигуря толкова контакти с деца, занимавки, и игри, които ще има в детската ясла.
На моменти дори ме е страх. Знам и рисковете от боледуването, но от друга страна, всички сме боледували и минали по този път, докато изградим имунитет. Но дали да не изчакам до 3 годишна възраст за градина, или да я пусна на детска ясла още сега, на година и 6-7 месеца.
Мисля си, какво ли ще е първата седмица, дали ще се адаптира, дали няма да й повлияе негативно на иначе ведрото и общително поведение.
Вече е дете с характер, не дава лесно играчки, но пък и не се бори твърде много за тях. Макар и много рядко, все още налита на хапане, въпреки, че е по-рядко от един път месечно.
Стомаха ми се свива, като си я представя вкопчила се в мен, реве на прага на детската ясла и не ме пуска да си тръгна, или пък иска да си тръгне с мен.
Може би не случайно лелите в яслата съветват да не я води майка й … но пък и баща й да я води, тя сутрин едвам го пуска за работа.
Колкото и да се старая да мисля позитивно и да се убеждавам, че всичко ще е наред, свито ми е под лъжичката, и с наближаването на деня ми става още по-напрегнато.
Може би по-скоро аз ще страдам повече от нея и ще го преживявам, като се има предвид нейната адаптивност, но това е моето слънчице, малката ми прекрасна принцеса, която не искам и миг от живота си да страда …
Имам нужда от съвет и успокоение от вещите мами, минали по този път. Ще съм Ви благодарна ако споделите своя опит!
Етикети/Тагове: Майчинство и отглеждане, майчинство, споделено
Няма да се вкопчи в теб
Процедурата по раздялата е много бърза. Отиваш и ти го взимат много бързо без да се целувате и да се обяснявате.
За реването има няколко варианта:
1. Изревава 1-2 пъти като я вземат, след това спира. Известно време не реве и след това, тъй като другите реват и тя се разревава.
2. Реве още от началото до края без прекъсване
3. Реве в началото, после спира малко, после пак почва или пък мрънка през цялото време.
Като цяло една седмица едва ли ще стигне за адаптация
Здравейте!Имам вече пораснали две дъщери,да са ни живи здрави,на 25 и на 22 години.Не по-малко ме е вълнувала темата за детските ясли.С гордост мога да заявя,че сами със съпруга ми ги отгледахме.Започнах работа,когато малката дъшеря стана във втори клас.Не съжалявам, че отделих толкова време за отглеждането и възпитанието на децата ни, макар че в професионален план изостанах.Сега се гордеем с тях.Едната завърши в USA и сега работи в Германия,а другата още учи в Германия.Когато бяха малки ме измачваше дали да ги дам на градина,защото те много искаха.Направих го,за което съжалявах хиляди пъти.То не бяха болести,ревове и толкова бързо им мина желанието.И двете са ходили не повече от 2 месеца.Моето мнение е,че това което родителите могат да дадат на децата си,никой не може да го направи.А като започнат училище те се учат на самостоятелност,на отношения с другите деца.Най-добрата инвестиция за мен е в децата.Това е моето мнение.Всеки има право на избор!
И аз мислех, че на 1 година и половина е малко да се отдели от мен и не го пуснах….днес и за миг не съжелявам, наистина не беше готово. Но пък твоята принцеса може и да е готова, ако е така не я спирай.
Както е настроен родителят, така се настройва и детето. Защо измисляш катаклични сцени, защо ти е необходимо това
))) Ако искаш момиченцето ти да ходи на ясла, мисли радостно като за училищни занимания, развитие, приятелчета.
По отношение на болестите също имам различни наблюдения и при децата, чиито родители имат твърдо отношение към „що е то болест“ някой нещастна хрема, ако изобщо се появи, протича с 2 дни бърсане на носа. Прокашлянето във влажно време е характерно за доста деца и не е признак за болест.
Най-показателна за мен беше едната ми приятелка, при която на детето се казва единствено „ти си здрава“. Думата болест в тази къща не съществува, вместо това се употребява „имаш хрема, кашляш“, но от това не се правят драми и никой не се спира от занимания. На втория ден е ликвидирано.
Държеливост се изгражда, воля и характер също. Това е ежедневно занимание на всеки от нас към самия него, както и към децата. Но най-важен е примерът. Ако майката смята, че има лошо време вместо неподходящо обличане, ще отгледа кекаво дете.
Здравейте, моето дете, на 1г. и 5м. утре също тръгва на ясла. Настроих се, че ще ходи на ясла още от януари месец, когато подадохме молбата и до преди две седмици бях доста спокйна и дори се дразнех на изпълнените с драматизъм възклицания на другите майки „… ах, ама няма ли да ти е жал!“.И всъщност се ядосвам, че си позволих тези коментари да ми повлияят. Да разбира се, че ще ми е мъчно и дори подозрам, че сина ми ще се адаптира по-лесно от мен към новата ситуация. И най- важното е че ако аз имам положително отношение към яслата и детето ми ще го има. А позитивизма вече се възпитава.
Благодаря Ви за коментарите!
Последните дни се чувствам все по-спокойна и не мисля за пускането на детска ясла. Може би, това че около мен родителите вече започнаха да пускат децата си и ми идва в повече тяхната психоза, гледам дори да не е замислям.
Повечето сме били на ясла, минали сме по този път, и сме стигнали до някакво ниво. Защо и децата ни да не успеят?
Предпочитам да я пусна и ще го направя. Ще почне на последната възможна дата. Така или иначе, първите седмици детето се оставя за по 2-3 часа. Ще свикне, убедена съм – за колко време, никой не знае. Колкото до мен, когато ме затрупат отлаганите задачи, така или иначе няма да имам твърде много свободно време за мисли и терзания.
Това, което си казала lume, наистина е правилния подход и според мен. Така постъпвам и аз. Последните дни дори избягвам да съм наблизо, когато се коментират теми за детските ясли.
Всеки човек има различно мнение, усещане и подход. Важното е да възпитаме у децата си позитивното, за да им е по-лесно за в бъдеще. А не страха, който обсебва повечето родители.
А болестите Сара, никой не е избягал от тях. Хрема, кашлица, наистина са дреболии. Стига да не се стига до сериозни заболявания, каквито за съжаление имам за пример при 2 деца на мои приятелки, значи детето е добре.
Сигурна съм, че моето дете ще се справи, както и аз ще съумея да му предам положителната нагласа.
Още веднъж, благодаря на всички Ви. Определено ми помагате, да се чувствам по-спокойна!
Ти си огън момиче, давай смело!
бях обяснила на моята дъщеря какво представлява яслата и тя тръгна с желание- още на първият ден влезе и даже забрави да ми каже довиждане. моя позната ме успокои, че обикновено децата, които не получават достатъчно внимание вкъщи приемат тежко тръгването на ясла или градина, защото се чувстват изоставени.
не в това ни е проблемът. до момента, в който започна да посещава съответното заведение не беше боледувала за 2,5 години от нищо и дори рядко вдигаше температура. но още първата седмица направи много тежко възпаление на ухото, тъпанчето се перфорира.
и се започна кошмарът- разболява се не от настинки, грипове или шарка, което бих приела за нормално, а прави разни бактериални инфекции. за трите месеца до ваканцията през повече от половина време беше болна.
сега е на детска градина на друго място. и ето, че на десетия ден пак е вкъщи болна.
това, според мен, е по-страшният аспект на яслата. надявам се, че не всяко дете е така. дано твоето момиченце да се опази от такива приключения, защото ако изключим болестите в яслата те си намират приятелчета и се забавляват. а и научават нещо за света извън дома. и мисля, че това се отразява много добре на малките любопитковци
пожелавам ти успех с яслата и дано вас да ви подминат болестите!
Според мен си е индивидуално за всяко дете! Моят син тръгна на ясла на 2 г. и ходи само 5 мес. От първият ден ревеше! Той вътре , аз отвън! След около месец влизаше по-спокоен , след 3 мес – все едно, че за първи ден е на ясла! И така на 5 мес го отписах и отиде на бабин дом.
Така че, не се терзай, детето само ще си покаже как се чувства там!
Моят съвет е : виж как ще е след месец -два и ако не се чувства щастлива там и ако има при кой да стои я отпиши!
А за плача сутрин, няма как ! Стискаш зъби! За това сме майки!
Успех!
Светла, съжалявам, че са се случили тези проблеми с малката. Никой не е застрахован. Няма и как да се предвиди, какво ще се случи.
За пример имам сина на моята приятелка, който е от както тръгна на ясла миналата година, не знам да е карал 1 седмица, без да се разболее. Оказа се, след ходене по много доктори, че има асма. Сега е на 2 г. и половина, и от 1 година е така. Не минава месец без урбазон, защото прави много сериозни пристъпи. Отделно, си полежават периодично и в болница.
Силно вярвам, че при нас няма да има такива здравословни проблеми.
smmd, ако тя е така общителна както и навън сред другите деца, самостоятелна и оправна, не мисля, че ще има проблеми.
Храни се сама, опитва се и сама да се съблича. За комуникативността не коментирам, колкото и добре да е сред познати и непознати, обстановката там може да я промени.
Нямам алтернатива да я гледат баби, и двете работят, дано са добре още дълги години. Някой ден, за 2-рото, вече ще има кой да помага по-продължително, но на този етап, ако не се справи, минавам на варианта неплатен отпуск и така, до догодина, да пробваме пак.
Privet Milena,
Moe lichno mnenie e che naj-dobre za Viki bi bilo da bade s deca i da se adaptira dokato e oshte malka. I ot gledna tochka na zabolyavaniya, i na imunitet i na socialna sreda. Mnogo po-lesno shte se spravitei trimata, plus tova imash podkrepata na baba i dyado….. Kato znam kakvo e energichno maniche si mislya che nyama da ima mnogo pritesneniya v nachaloto. I ne zabravyaj che vsichki drebosacheta useshtat kogato mama i tati sa nesigurni i pritesneni. Znaesh che nie s Victor obshto vzeto nyamahme izbor za povecheto ot mesteniyata nalyavo-nadyasno, no tova mu pomogna da e po-razumen i premeren v riskovete si makar i samo na 4-ri. Za Viki vazmognostite da se adaptira i da bade samostoyatelna sa mnogo po-golyami ako e v detska yasla, taj che samo moge da stiskame palci i da chakame novini ot parvite dni
Здравейте мисля че е напълно нормално едно дете да тръгне на ясла на година и половина, моето е на година и 5 месеца,пуснах я, време е вече да се социализира,излишни са глупавите драми товарите си дечицата, на всички ни е трудно като се делим от децата си но чак пък толкова,всички деца плачат в градината, ние също сме плакали,но пък на българите ни е присъща фалшива трагичност и съжаление….всички сме майки и всички обичаме, не преувеличавайте пускайте си дечицата сред други така се учат на много неща