Давайте на хората повече отколкото те искат и го правете от чисто сърце.

Научете Вашето любимо стихотворение.

Не вярвайте на всичко, което сте чули, не изразходвайте всичко, което имате, не спете докато не се почувствате уморени.

Яжте повече ориз.

Докато се обърнем, се оказва, че е минала година, а гледайки архивите от снимки, се оказва, че не сме разбрали, кога сме пораснали, вече имаме семейства, и дори нашите деца са на път да имат такива … Въпросът обаче е, давате ли си сметка, каква е цената на времето?
Можем ли изобщо да оценим времето?

Ровейки из старите архиви от интересни материали, попаднах на една история, която отново ме накара да се замисля за много неща, които се случват с живота ми. Дори това, че малката ми дъщеря изпитва влечение към компютрите …

Понякога, доста често, макар и под някаква форма на спам получаваме различни презентации. Положителното на този спам е, че има много красиви думи, казани от известни и безизвестни автори, които човек има нужда да чуе/прочете.

Може би всеки човек, в определен момент от живота си изпитва съмнения, дали е нужен на този свят, дали е достатъчно умен, дали е обичан …
И за да не се съмнява никой от вас, какво е вашето място във Вселената, отпуснете се и изгледайте това кратко фимче.

Миналата седмица беше изпълнена с много емоции и интересни моменти. Освен новите познанства с различни хора, обмяната на информация ме накара да се замисля за много неща.
Едно от тях, беше свързано с ботаниката и по-конкретно с орхидеите.

Когато бях млад и свободен и въображението ми не знаеше граници, мечтаех да променя света. Като започнах да остарявам и помъдрявам, открих, че светът няма да се промени, така че поукротих стремежите си и реших да променя само страната, в която живеех.