с.Ягодина – Родопски уикенд част 1
Ягодинската пещера и Дяволското гърло от много години бяха желана дестинация за посещение. Така, след кратко плануване, поехме по пътя за село Ягодина.
Предпочетохме да се отдадем на селски туризъм в близки до природата кътчета. Затова направихме резервация в хотел Ягодина, намиращ се в самото село Ягодина.
Приключенията до пристигането в селото не бяха много, но някой от тях, заслужават и да бъдат споделени.
Тръгнахме късно следобед, като минахме по магистрала Тракия, и продължихме през Кричим, по язовир Въча.
Гледката си заслужава всеки метър. Невероятно красиво и живописно е около местността на подковата и понтоните. Това са около двайсетина къщи, всичките са частна собственост. Тъй като времето напредваше, не се отклонихме, за да стигнем до тях, с надеждата да се върнем скоро и да видим отблизо плаващите къщи. Снимката е взета от тук, тъй като нямах възможност да снимам.
Залеза притискаше планината, а нас ни чакаше път и продължихме към село Ягодина.
След Цънков камък пътя беше като италианска магистрала, за разлика от останалите километри планински преход.
Към осем часа бяхме на километри от с. Ягодина. Отклонихме се по пътя и след метри пътя прорязваше Буйновското ждрело. Беше сумрачно и от малкото светлина, която успяваше да проникне през някой ниски скали, се виждаше удивителното творението на природата. Пътните знаци по-скоро те разведряват, когато видиш знак за ограничение на скоростта до 20км/час, при положение, че
не можеш да се движиш с повече от 10, или път: забранено изпреварването, когато платното е едно лентово и с друга кола не можеш да се разминеш, освен на уширенията.
И изведнъж, табелка – участък в ремонт … дървен мост … и единствения начин да продължим е, да минем по този дървен мост, с указание, че пътя е в ремонт. Сега се усмихвам, но когато спряхме и слязохме от колата, за да огледаме пътя, честно казано, не бях сигурна, дали трябва да продължим.
За късмет, зад нас спря кола, с тамошна регистрация. Хората веднага излязоха от колата и се запътиха към нас за да ни помогнат, защото си помислиха, че сме закъсали. В крайна сметка се оказа, че няма проблем с пътя и трябва да минем по дървения мост за да продължим.
Така и направихме. След още 2 километра видяхме табелката на с. Ягодина. Резервацията ни беше за хотел Ягодина, намиращ се в центъра на селото. Няма как да го подминете и със сигурност, ще останете доволни, ако отседнете в него. Кухнята е превъзходна, стаите чисти и спретнати. Всичко, което успяхме да опитаме от менюто бе невероятно вкусно, а пърленките в който и вариант да ги поръчате, няма да сбъркате.
На другия ден ни чакаше оф-роуд катерене до орлово око – ден, който ни донесе още повече емоции и интересни срещи.
Етикети/Тагове: България, Из България, Родопи, Ягодина, планини, почивка, природа, пътеписи, пътешествия, уикенд
Вижте и това: