Връх Безбог
Връх Безбог е един от любимите ми върхове. Предстоеше второто ми изкачване на този невероятен пирински връх.
Сутринта на закуска успяхме да убедим едно семейство да дойде с нас на тази лека разходка до връх Безбог. И така, потеглихме към хижа Гоце Делчев, от където хванахме лифта за хижа Безбог.
Прехода с лифта е около половин час. Когато пристигнахме на хижа Безбог, пред нас се разкри невероятна гледка. Срещу нас безбожкото езеро, а в дясно се виждаше част от връх Безбог.
Хижа Безбог е най-новата и модерна хижа в Пирин. Не спахме там, но проучихме условията, за следващото ни идване. Оказа се, че в луксозните стаи има освен собствен санитарен възел и интернет, което напълно ни устройва. Все пак е чудесно, след една прекрасна разходка да можеш да провериш и пощата си на 2236 м. надморска височина.
Без много суетене се отправихме към връх Безбог през „душевадката“ – един от пътищата по, които може да се изкачи върхът.
Връх Безбог се намира на Полежанското странично било и е висок 2645 м. Лесно достъпен гранитен връх, но силно обрасъл и само на час и половина от Безбожкото езеро.
Една от легендите за името на връх Безбог е, че през турско робство на този връх е устроено клане на българи, обезглавявани е хвърляни от него – „Няма Бог, който да спаси тези души“.
С бавни крачки, приятна компания и много приказки стигнахме до Полежанското плато. Гледката е пленителна.
Още помня първия път, когато пред мен се разкри връх Полежан с невероятния полежански циркус от северната му страна.
Преди полежанското плато има стръмно изкачване, а след последната крачка достигайки до платото, когато вдигнеш поглед, пред теб се разкрива Полежан. Няма думи, с които да се опише това усещане. Преди последната крачка си мислиш, че си достигнал до целта, а секунди след това вече имаш нов обект за покоряване.
След кратка фотосесия на пиринските красоти се отправихме към последното изкачване на връх Безбог през морените.
Изкатерихме и голямата каменна камара и пред нас се разкри още по-неописуема гледка – Безбожкото езеро от една страна, от друга – връх Полежан.
Починахме си, направихме снимки и се отправихме към клека, за стръмно спускане по друг маршрут.
Нямах и представа, че спускането ще е толкова забавно.
Мъжът, от семейството с което потеглихме на този лек и кратък преход се оказа, че е ловец. Разказваше много истории, както и кои следи от какво животно са. Ето тук стана забавно, когато минавахме покрай разорани места покрай клековете, той каза, че това са следи от диви прасета, които са търсили храна – грудки. А когато стигнахме до много голямо разкопано пространство, каза, че тук е имало „сурия“ – групово ровене от над 7-8 диви прасета.
Не мога да отрека, че ми минаха какви ли не мисли през съзнанието. Не смеех дори да се огледам в клековете. Представях си, как като на анимационните филми, в тъмна стая изведнъж две очи се появяват и започват да те гледат. При това наситено червени 
Като оставим на страна емоцията с дивите прасета, мъжът ни успокои, че няма нищо страшно и ако видим диво прасе заставаме мирно, и ако преценим, че случайно прасето ще мине през нас, правим крачка в страни.
Е, за ловджия, това може и да е ежедневие, но за моя скромен планинарско/горски опит, направо граничи с екстремен спорт.
В крайна сметка не срещнахме нито едно диво прасе този ден. След като стигнахме до Безбожкото езеро починахме за кратко, и се качихме на лифта, обратно към Добринище.
Вечерта след кратка освежителна почивка с топъл душ, слязохме да вечеряме и в приятни приказки и компания не усетихме как мина полунощ.
Легнахме, за да съберем сили за очаквания последен ден, в който ще отидем до Поповско езеро.
Така измина още един прекрасен ден в Пирин, от нашата кратка почивка в планината. Красиви гледки, невероятно усещане за свобода и повишен адреналин.
На следващия ден ни очакваха още много приятни емоции и красиви гледки на път за Поповското езеро.
Страница: « 1 2 Всички страници »
Pages: 1 2
Етикети/Тагове: Из България, пътеписи, пътешествия
Вижте и това: