Може ли да те глобя?
Вярвате или не, това ми се случи. Всъщност това е история, с която ще ви разкажа какви хора има… до преди това мислих, че това са само плод на жълтите вестници, но уви…
Историята започна преди няколко месеца… През януари моя приятелка ми се обади, каза че има проблем с приятеля си и иска да се отдели временно от него докато поутихнат нещата и после ще се върне най-вероятно пак при него, знаете че има такива моменти когато на хората им трябва малко да се разделят за да се затъжат един друг да видят колко е „хубаво“ без другия, така да се каже да се затъжат и после да се съберат с по-голямо желание за съвместно съжителство. Живея на квартира, но имах свободна стая, в която да отседне и тя. Разбрахме се, че ще делим наема и сметките в съотношение каквото сме се разбрали (не точно по равно) и когато бе готова, да се нанесе……
Дойде денят, чухме се разбрахме се и след няколко часа дойдоха 2 коли багаж. Пренесохме го горе и лека полека съвместното ни съжителство започна.
През първите дни тя бе унила, тъжна, без желание за комуникация. Съвсем естествено, оставих я, без да настоявам да говори за проблемите, тъй като самия аз съм страдал по човек, с който съм бил…
Аз като домакин напазарувах разни нещица да се намират в хладилника, и дребни радости за нея за да я накарам да се усмихне и почувства по-добре, шокът при едно местене без подкрепа на близък и приятел е тъжен и тежък … но всичко се преодолява и аз се опитвах да помогна по някакъв начин.
В началото хапвахме заедно говорехме си готвех, защото аз можех, а тя не можеше и всичко бе много приятно, аз си имах компанийка в къщи, тя си имаше стаичка. Тя имаше една реплика, с която ще я запомня и тя беше „Данка, мога ли да те глобя малко от това…“ и посочваше някое от нещата, които са в хладилника. Аз и казах, че просто има ли нещо в хладилника взима и не пита. Такааааа всичко нормално и добре… докато след няколко месеца съвместен и щастлив живот не започнах да осъзнавам какво става, аз си пазарувам, тя си ме глобява чат-пат по нещо и всичко си е нормално. И така беше…
Страница: « 1 2 3 Всички страници »
Етикети/Тагове: жени, истински истории, мъже, отношения
Ти си много странен човек:
- първо – какво си седнал да прибираш този и онзи в дома си! Голям човек – длъжна е да се оправя.
- второ – сега пък бършеш сълзи и сополи и си седнал да се вълнуваш каква била или какво ти си си мислел, че представяла. Не ти е било кеф, да живее при тебе, изгонил си я.
Смени си ключалката и толкова. Давай напред, не се дръж като бабичка.
сара, благодаря за коментара! Когато загубиш приятел е гадно, а като е по този глупав начин още повече!
Не мога с лека ръка да махна ей така, но го направих, свикнал съм да поемам реалността! А пък сълзи и сополи ли? Мислиш ли че съм отронил сълза…? Сополи имаше… до скоро бях грипав. 
А това с бабичката е актуално… 
Скоро едно дете ме нарече дядо! 
Много се смяхме, но това е една друга история! 
хихихихихихихиии
За успокоение на всички ключалката е сменена и давам напред!
Поздрави!
Ако ми позволите да се намеся и аз, бих казала, че Глобеният освен, че е много силен човек, е и Човек, с главно Ч. Това да подадеш ръка и да ти се отплатят по този начин е повече от нагло, но пък и поучително. Не искам да коментирам индивида, който по-скоро е срамно да бъде наречен жена. Заради такива „жени“ много други истински жени страдат и години наред се лутат и търсят не опарен мъж, или мъж, който да не е загубил вярата си в женското съсловие.
Факта, че Глобения я е подслонил, само говори какъв човек е. А факта, че тя не може да се оправя в живота си сама, и единственото което търси е финансова и материална изгода от всеки е неуспорим.
Сара, това че Глобеният споделя тази случка, не го прави сополанко или бабичка, който търси съчувствие. Ако зависеше от мен, щях да публикувам и данните на това същество, за да може хората да бягат от нея по-бързо.
По скоро поуката е да внимаваш на кой се доверяваш, и кой допускаш в дома си.
Съгласна съм, че който има алтруистична настройка – чудесно, лошо няма, но не разбирам големите вълнения. И най-вече търпяното – щом веднъж нещо не е наред в едни отношения, то се коригира на мига. Ако насрещната страна не се съобразява, да хваща пътя. А и жената такава била, онакава била. Ами оставят я да е такава.
Сара, права си, но ако погледнеш от една друга страна, може би ще е по-различно, а именно: когато подаваш ръка на приятел в такъв момент, е нормално да игнорираш временно такива неща. Погледнато реално, когато човек е в депресия, носталгия и т.н. може да допуска някой пропуски и да бъдат временно игнорирани. Но когато нещата вече са били ясни, и момата най-нагло започва просто да ползва стаята като хотел на all inclusive, който обаче не желае да си плати, Глобения е предприел нужните действия. Не го защитавам, че я е търпял, казвам, че един приятел първо би се съобразил с някой от другите фактори, преди да предприеме определени мерки.
Ами да, жената е такава, той я е оставил да е такава, не че има избор, но заради такива някой ден и моята дъщеря ще страда …
За мен всяко съжителство се определя от самото начало като естество и задължения. Мнооого е лесно да е в депресия някой, пък друг да му прислужва. това не е съпружеска двойка и всеки има задачата да е отговорен спярмо другия човек.
Момичета, не влизайте в такива дебати заради това че съм направил добро и че съм търпелив… По някога човек в стремежа си да помогне – греши… Но това го осъзнава по-късно колкото и преди това да не му се е искало да го повярва!
Споделих историята не, за да се оплача, че някой ми е изял чденето, а да покажа какви жени има в БГ и ако някоя познае себе си в този образ, да си направи изводите и да вземе мерки, защото утре и за нея може да пишат по този начин! Не може да си жена на 30г и да не отбираш от домакинска работа, готвене, чистене и т.н. Ама масово жените не умеят да готвят. Да, не е най-важното ще кажат някои, има полуфабрикати, които за 5 мин. в микровелето и са годни за ядене. 
Ама, който разбира ще ме подкрепи, че не е същото като home made! Милена също го знае, защото е прекрасна домакиня! 
По добре сам , отколкото в лоша компания……..
Не знам гледната точка на другата страна,но ако си искрен ,то ти си готов да имаш семейство.Но не с такава жена,а по-добре опитай сняколко съквартирантки и можеш да ппаднеш на точнатаа
По добре съм, отколкото в лоша компания…
Приятелството с един човек не е като съжителството с него.От толкова много глоби нормално е да ти писне.
И още как
Искам да ви кажа, че това е проблем, с който всеки, живял по-дълго със съквартиранти, се сблъсква в един момент. Жени, мъже – няма значение. Това са определен тип хора, които са свикнали да живеят на чужд гръб и много добре умеят да се правят на ударени, когато трябва да поемат тяхната част от задълженията. В случая е похвално, че авторът е подал ръка на приятел, а също и че се е съобразил със състоянието й в началото и не я е занимавал с дребнави сметки. Само че след като тя си е стъпила на краката, вече не е трябвало да отлага разговора относно общите задължения и разходи. От опит знам, че човек не трябва да си трае и да насъбира гняв, нещата е добре да се изясняват на момента. Ако човекът е разбран, ще се поправи, ако не е – няма да се набутваш толкова и най-вече няма да ти се събере толкова гняв и огорчение.
Според мен поуката от тази история е:
1. Не очаквай нищо (добро) от другия и той няма да те разочарова!
2. На истинският мъж и през ум не му минава, че жената ще плаща сметките!
3. Жената е богиня, а не слугиня!
4. Улови мига (когато тя е готова да погледне на теб с други очи)!
5. Поискай и ще ти се даде! (Е това е изкуство – да уцелиш мига, мястото, времето, начина и т.н. Но може да се научи.)
Надявам се, че Глобеният оценява чувството за хумор в тези няколко реда!
Знаете ли, че след като мина толкова време от нашето общо бивше съжителство и аз съм имал вина. Все пак съм предоставил една стая от 70-те, с можете да си представите какви „екстри“… А момичето е свикнало да живее в модерни жилища, имайки предвид подбора на „жертвите“ по заведенията…
Също така ако отношенията ни бяха нещо повече от съквартирантство на приятелски начала, може би нямаше да ми правят впечатления всички тези неща, но при едни точно и коректно поставени условия в началото и малко съобразяване от нечия страна по време на съжителството би трябвало да се сетиш, че некоректното отношение ще ескалира в дебнене, а ако ще се дебнем ще се хванем както е известно.
Сега живея щастливо в същият този апартамент с облик вече не от 70-те и с жена ми, така че тези истории от съзряването ми като личност съм ги забравил почти, но все още отстоявам принципите си и не позволявам „леки“ момичета или „тежки“ момчета да ме правят на тревопасно!
А след тази история имаше още една не по-малко интересна пак с подобно създание, но съм сигурен, че всеки е имал подобни случки от битието си.
Поздрави и прекрасен ден на посетителите на сайта!
spox брат радвай се, че си постъпил правилно – помогнал си на някой, когато е имал нужда. Това ти прави само чест и ето използвала те е (за съжаление има мн такива жени и все пак), няма какво дас е ядосваш. А и случилото се не означава да спреш да помагаш и на други, защото да помагаш винаги е по-добре отколкото да вредиш или да си връщаш. Защото съм забелязала, че всичко се връща, така че на теб ще ти се върне добро, а на нея…е, да се оправя в живота
Ех Надя, радвам се, че има хора като теб! И колко си права за справедливостта…
И аз имах една такава съквартирантка-даваше си всичките пари за козметика и като останеше гладна не само,че ме подяждаше,ами и от моите продукти правеше сандвичи на гаджето си (когато й идваше той на гости ,а иначе ако той донесеше нещо си го изяждаше сама)! Когато сменихме квартирата с по-голяма и към нас се присъедини трето момиче,а аз да си крия нещата в моята стая,тя взе да подяда другата! И накрая като се наложи да сменяме квартирата предпочете да се отдели с другата,защото ме вече не можеше да ме „глобява“! До ден днешен си казвам „Слава Богу,че се отървах!“
))))))