Коментари на: Възможната любов от разстояние

От: Нела

Нела — Mon, 21 Aug 2017 09:35:09 +0000

От години не съм визала тук, но все едно беше вчера А ето ни сега – с две прекрасни дъщери, които отнемат цялото ни време, и благодарни, че живиотът ни срещна тогава.

От: Нели

Нели — Fri, 16 Mar 2012 18:53:21 +0000

Много красива е историята на семейството ви и дано щастливо да продължи! Човек намира това, което търси.

От: Милена

Милена — Thu, 24 Jun 2010 07:19:48 +0000

Привет мила Нела, много се радвам да чуя такива новини от теб!
Честито за сватбата и голямата придобивка. Пожелавам ви и след 50 години брак да сте поне толкова щастливи, колкото сте! Не позволявай на никой и нищо да помрачи щастието ви и се наслаждавай на всеки миг, той винаги е единствен.
Леко раждане и здраво и щуро бебче! Очакваме те с още новини, когато се окопитиш след раждането.
Ако имаш въпроси, знаеш къде да ме намериш

От: Нела

Нела — Wed, 23 Jun 2010 16:09:39 +0000

Здрасти пак от мен. На кратко – вече сме с апартамент, женени и до един месец очакваме малкото си момиченце да се появи на бял свят Сватбата беше прекрасна – на Етъра, и ако имах възможност бих я повтаряла всяка година с все същия младоженец. Бях в 6 месец бременна поради причината по-горе, но въпреки това почти не пропуснах танц. Явно на девойката добре й се отразяват танците ама при такава майка има ли избор детето… Сега усилено чета списъците в сайта с необходимите покупки и отмятам едно по едно.

От: Нела

Нела — Wed, 09 Sep 2009 19:23:07 +0000

Благодаря ти Тук сме си – в София. Търсим си апартамент, за да се установим, защото и на двама ни е писнало от квартири. Сватбата ще е след Нова година. Бихме се оженили още другата седмица, но първо е нужно да съберем всички роднини и приятели, което отнема време

От: Милена

Милена — Mon, 27 Jul 2009 13:46:00 +0000

Страхотно мила, много се радвам за вас. Тези дни си мислих за теб, какво ли става, с вашата любов, и ето те и теб.
Честито, кога мислите да е сватбата, сега къде сте?
Много щастие и още по-пламенна любов ви желая.
Очакваме продължение на историята в детайли

От: Нела

Нела — Mon, 27 Jul 2009 12:57:03 +0000

Може би е редно да продължа историята като кажа, че вече сме сгодени и много щастливи

От: Милена

Милена — Mon, 24 Nov 2008 15:01:18 +0000

VILY, това е прекрасна история. Напълно съм съгласна с това, че няма случайни срещи, както и че несполучливите срещи са за да ни отворят очите и да ни помогнат да познаем Истинския. Макар и много по-кратък семеен живот, моя е изпълнен с нестихваща любов, приятелство, усмивки, детски глъч, и безгранично щастие. В статията: За теб, Любов съм описала една миниатюрна част от това как моя съпруг ме кара да се чувствам всеки ден

От: VILY

VILY — Mon, 24 Nov 2008 14:16:57 +0000

И още нещо ще споделя. Не вярвам в случайните срещи. Всяка среща ни носи опитности и уроци. Ако връзката не върви, анализирайте защо е трябвало да се срещнете – може-би за да се научите на търпение, уважение, да прощавате…В любовта има неписано правило – колкото повече даваш, толкова повече получаваш. /то май за всичко се отнася/ Когато срещнах съпруга си за първи път не се влюбих, просто усетих, че това е Той и имах усещането, че винаги сме се познавали. Ще попитате кога дойде любовта? Нямам отговор! Всеки носи любовта в сърцето си, Нея винаги я има. Когато се видяхме на първата среща ми се искаше никога повече да не се разделим. При мен това се случи! Най-естественото нещо е когато се движим по улицата да се държим за ръце. Когато у дома слушаме любима музика, понякога си танцуваме, ей така, само двамата. Дали ще има много учудени на това…да не ни вземете за престарели – на 52 и 58 сме…:)

От: Милена

Милена — Mon, 24 Nov 2008 12:48:23 +0000

VILY, чудесно е че сподели този житейски опит. Пожелавам Ви все така да се обичате, и след още 55 години да отпразнувате Коронната си сватба