Коментари на: Не пуша вече!

От: Цветелина

Цветелина — Thu, 02 Aug 2012 20:17:42 +0000

Благодаря за отговора .Днес разбрах,че са ми загубили книгата,но ще спра да пуша и без нея.Току-що изпуших последната цигара.Ще пиша пак.

От: Милена

Милена — Thu, 02 Aug 2012 13:40:48 +0000

Цвети, Цвети, защо така се подхлъзна, като знаеш какво правят цигарите? Чети и се отърви, преди да си се вкопчила отново. Аз за сега не съм се и сещала за цигари, нито мислила, нито бих искала да помислям. Като знам че без една мога, но само с една не – дори не мисля да пробвам пак какво е „само с една“. Успех и пиши дали си се отказала!

От: Цветелина

Цветелина — Thu, 02 Aug 2012 12:26:30 +0000

Здравейте,Милена!
Около 15 години пуших по 1-2 кутии цигари.Чух за книгата на Алън Кар и дори ми стана смешно.Оказа се ,че леля ми я има.Реших да видяза какво става въпрос и я прочетох .Изпуших една цигара и си легнах.Сутринта на 03,09,09 се събудих непушач .И така до преди 1 месец,когато започнах с 1-2 цигари.Бях дала книгата на една приятелка,сега чакам да ми я върне.Надявам се да ми помогне отново.Пожелайте ми успех!

От: Виктория Бързашка

Виктория Бързашка — Sun, 18 Mar 2012 00:45:55 +0000

Поздравления на всички вас, грижещи се за безценното си здраве! Дано живеете вечно Но защо ли се сещам за типа, който беше казал – Хората, които се къпят със студена вода, никога не хващат ревматизъм, но пък се къпят със студена вода.

От: Милена

Милена — Fri, 16 Mar 2012 12:14:11 +0000

Поздравления и на двама ви! Всеки отървал се от този наркотик е пример за сила според мен.
При първото спиране и аз носех цигари в себе си, после ги подарих, защото така и не изпитах нужда. Но интересното е, че тогава все се чудех, какво ли е да запаля пак.
Сега това чудене и терзание дори не са ме спохождали.
Истината е, че ме побърква това, че мъжът ми пуши. Почти 5 години го моля да ги спре, но няма резултат. Лошото е че дори и опит няма. Детето постоянно му казва, че това е вредно и отровно, но и това не помага …

От: Юлиян Дивилски

Юлиян Дивилски — Fri, 16 Mar 2012 11:59:17 +0000

Здравей Милена.
Мога само да те поздравя за резултата, наистина пушенето е един вид самоубийство, макар и по-бавно (10години и аз мислех че е приятно). За разлика от теб аз не помня датата, когато спрях цигарите, това просто се случи и това беше. Признавам, че няколко пъти съм се опитвал да ги намаля?!, после да спра за ден-два?!, резултат нямаше. При мен нещата се получиха когато му дойдЕ времето, просто съзнанието ми бе ‘узряло’ за тази крачка и затова след като веднъж ги спрях окончателно, повече така и не почувствах желание да запаля отново. Притесняваше ме мисълта, че може да не издържа и да запаля, но това не се случи-просто наистина бях
‘пораснал’ , за да взема съзнателно това решение и да не тровя организма си, а и останалите около мен.
Вече години не пуша, даже съчувствам на пушачите около мен. Дори имам в себе и запалка , и цигари за закъсали пушачи, защото си спомням какво е да си внушаваш, че ако не запалиш едва ли не няма да си пълноценен и на ниво(доста странно са ме гледали когато предложа цигара в такава ситуация).
Съпругата ми никога не е пушила, и аз понякога се чудя как ме е търпяла тогава(е вярно че още се сваляхме,де…),а малката ни девойка май все още не знае какво означава думичката ‘пуша’.
В този ред на мисли изводът за мен е следния – насила човек не може да откаже цигарите. Ако не е осъзнал, че може да живее и без тях – няма смисъл да се мъчи и страда. Пожелавам на всеки пушач по-скоро да разбере колко добре ще се чувства без цигарите.

От: ИЛИЯНА

ИЛИЯНА — Fri, 16 Mar 2012 08:50:05 +0000

Поздравления за“ извоюваната свобода“ -казвам го от сърце и знам за тази борба,защото и аз съм от „бившите“ вече 4години.Преди стигах до 2кутии,събуждах се с мисълта за цигара и кафе…
Не съм чела книгата ,може би е добро средство.
Убедена съм, че зависимостта към цигарите е на ниво психика и човек трябва да намери своя ключ за да „отключи“ анти-цигарената си програма…
Аз почти година убеждавах себе си колко е гадно,демоде,каруцарско и т.н.да си с цигара,възмущавах се ,че съм много зависима,че нямам воля…и един ден през лятото ме пипна оня гаден вирус-стомашния…и докато се гърчех и повръщах от него аз си самовнушавах и свързвах целия дискомфорт с вкуса и навика -цигара…и KRAЙ- след като се оправих от вируса вече нямах необходимост от цигара,напротив -дима от цигарата ме връщаше към ужасните ми мъки от грипа-явно бях позиционирала в мозъка си -картина,която да отрече цигарения дим… Почти година носих една кутия с цигари в чантата си ,слагах я на масата,дори съм вадила цигара и съм си я държала,но не я палех…Явно усещането ,че АЗ контролирам нещата ми даваше повод да се чувствам добре…Не знам -може би идва „узряване“ …Но сега съм много горда че не завися от“ димящата пръчка „,затова адмирации за свободата…